Ала на екрана Лонгстрет протегна облечената си в ръкавица ръка, завъртя топката на бравата и тя се отвори.
— Няма нужда, отключено е.
Оставих записа да тече, докато Лонгстрет и криминалистът влязоха в гаража и включиха осветлението. После пак го замразих.
— За пръв път ли влизахте в гаража, детектив?
— Да.
— Виждам, че включихте осветлението. Никой друг от екипа ви ли не беше влизал в гаража преди вас?
— Никой.
Бавно превъртях назад до момента, в който тя отваряше вратата. Пуснах записа и продължих да задавам въпросите си.
— Забелязвам, че не отключвате вратата. Защо?
— Проверих и както виждате, се оказа отключено.
— Знаете ли защо?
— Не, просто беше отключено.
— Когато пристигнахте в къщата, там имаше ли някой?
— Не, къщата беше празна.
— И вратата на самата къща е била заключена, нали?
— Да. Госпожа Трамъл я заключи, когато се съгласи да ни придружи във Ван Найс.
— Тя ли поиска да заключи, или вие трябваше да й кажете?
— Тя поиска да заключи.
— Значи когато е заключила къщата, трябва да е оставила външната врата за гаража отключена, нали така?
— Така изглежда.
— Спокойно можем да кажем, че е била отключена, когато вие и другите сте пристигнали с разрешението за обиск, нали?
— Да.
— Което означава, че всеки е можел да влезе в гаража, докато неговата собственичка Лиза Трамъл е била в ареста, прав ли съм?
— Предполагам, че е възможно, да.
— Между другото, когато вие с детектив Кърлин сте отвели госпожа Трамъл онази сутрин, оставихте ли полицай на пост пред къщата, за да се погрижите нищо да не бъде пипано или изнасяно отвътре?
— Не.
— Не си ли помислихте, че би било редно, като се има предвид, че в къщата е можело да има улики, важни за разследването на убийството?
— Тогава тя още не беше заподозряна. Просто искахме да поговорим с нея.
За малко да се усмихна. Лонгстрет също. Беше заобиколила на пръсти капана, който й бях заложил. Биваше си я.
— Аха. Значи не е била заподозряна, това е добре. Та според вас колко време е останала отключена тази врата и всеки е можел да влезе в гаража?
— Не мога да кажа. Не знам кога е била оставена отключена. Възможно е госпожа Трамъл никога да не е заключвала гаража.
Кимнах и подчертах отговора й с кратко мълчание.
— Вие или детектив Кърлин казахте ли на криминалистите да проверят дали има пръстови отпечатъци по бравата на гаража?
— Не.
— Защо, детектив Лонгстрет?
— Не смятахме, че е нужно. Ние обискирахме къщата, не я третирахме като местопрестъпление.
— Ще ви задам един хипотетичен въпрос, детектив. Смятате ли, че човек, който грижливо е планирал и извършил убийство, ще остави кървави обувки в отключения си гараж? Особено след като си е направил труда да се избави от оръжието на убийството?
Фриман възрази, като се позова на съставния характер на въпроса и посочи, че той съдържа недоказани факти. Не ме интересуваше. Не очаквах отговор от Лонгстрет. Въпросът беше насочен към съдебните заседатели.
— Ваша чест, оттеглям въпроса — заявих. — И нямам повече въпроси към свидетелката.
Върнах се на мястото си и седнах. Вторачих се в съдебните заседатели, обхождах ги с очи един по един. Накрая се съсредоточих върху Фърлонг, заседател номер три. Той срещна погледа ми и не се извърна. Приех го като добър признак.
36.
Хърб Дал дойде сам. Сиско го посрещна на вратата на офиса и го доведе в кабинета ми. Бълокс седеше от лявата ми страна. Бяхме поставили стол за Дал точно пред бюрото. Моят следовател остана прав, както се бяхме уговорили. Исках замислено да се разхожда напред-назад. Исках Дал да седи като на тръни, да си мисли, че първата погрешно изречена дума може да вбеси здравеняка с тесния черен потник.
Не му предложих кафе, безалкохолно или вода. Не започнах с баналности или с опит да подобря обтегнатите ни отношения. Преминах направо на въпроса.
— Слушай сега какъв е планът, Хърб. Ще видим точно какво си направил и каква е връзката ти с Луис Опарицио и ще помислим как да реагираме. До утре сутрин в девет съм свободен, тъй че имаме цяла нощ на разположение, ако се наложи.
— Преди да започнем, искам да се уверя, че сделката ни си остава в сила, ако ти окажа съдействие — отвърна Дал.
— На обяд ти казах, че сделката е да не влезеш в затвора. В замяна ти ще ми кажеш каквото знаеш. Никакви обещания.