— Няма да свидетелствам. Това е само за твоя информация. Пък и мога да ти предложа нещо по-добро от своите показания.
— Ще видим. Хайде обаче да почнем отначало. Днес ми каза, че са те пратили при оградата на Лиза Трамъл. Започни оттам.
Той кимна, но после възрази.
— Мисля, че трябва да започна по-отрано. Всичко започна в началото на миналата година.
Разперих ръце.
— Давай. Имаме цяла нощ.
И Дал ни разказа дълга история за един филм, който продуцирал преди година, под заглавието „Чистокръвният“ — мила семейна приказка за момиче, на което подаряват кон на име Честър. Момичето открива цифра, татуирана от вътрешната страна на долната му устна, показваща, че животното е чистокръвен състезателен кон, за който се смята, че е загинал в пожар в плевник преди години.
— Та те с баща си разчепкват историята и…
— Виж — прекъснах го. — Много е интересно, но може ли да поговорим за Луис Опарицио? Наистина имам цяла нощ на разположение, обаче хайде да не се отклоняваме от проблема.
— Точно това е проблемът. Този филм. Трябваше да е нискобюджетен, обаче аз обичам коне. Още от малък. И реших, че с тази лента ще избягам от стелажите.
— От какви стелажи?
— Стелажите с дивидита, дето се продават навсякъде. Мислех си, че тази история е необработен диамант и ако я заснемем както трябва, може да я разпространят в големите кина. Ама си има производствени разходи. И за това трябват пари.
Всичко се свежда до пари, така си е.
— Взел си ги назаем, така ли?
— Взех ги назаем и ги вложих в продукцията. Глупаво, знам. И това беше освен парите на инвеститорите, които бях взел отначало. Само че режисьорът беше един изрод перфекционист от Испания. Едва говореше английски, но го наехме. Заснемаше дубъл след дубъл на всяка сцена — трийсет дубъла на тъпата сцена в снекбара! Та свършихме парите, а ми трябваха минимум четвърт милион само за да завърша филма. Вече бях обиколил целия град и всички потенциални източници. Обаче лентата ми беше взела ума. Мислех си, че може да пробие, нали разбирате?
— И си взел пари от улицата — обади се иззад стола му Сиско.
Дал се завъртя, за да го погледне, и кимна.
— Да, от един познат. С гърбав нос.
— Как се казва? — попитах аз.
— Неговото име не е важно — заяви той.
— Важно е. Как се казва?
— Дани Грийн.
— Нали каза, че…
— Да, знам. Той е с тях, но не е италианец.
Погледнах Сиско. Щеше да се наложи да го провери.
— Добре. Значи си взел четвърт милион от Дани Грийн. И какво стана?
Дал ядосано разпери ръце.
— Точно това е проблемът, че нищо не стана. Завърших филма, но не успях да го продам. Обиколих всички фестивали в Северна Америка и никой не го искаше. Ходих на Американския филмов панаир, наех скъпарски апартамент в „Лоус“ в Санта Моника и го продадох само в Испания. Естествено, единствената страна, която прояви интерес, беше родината на скапания ми режисьор.
— И Дани Грийн не е останал особено доволен.
— Аха. Тъй де, аз си правех вноските, ама заемът беше за шест месеца и той си го поиска. Не можех да го платя накуп. Дадох му испанските пари, но повечето щях да получа по-късно. Трябваше да го дублират и така нататък — ще видя повечето пари чак в края на тая година, когато филмът излезе там. Тъй че бях загазил сериозно.
— И какво стана?
— Ами, един ден Дани идва при мене. Тъй де, просто се появява и аз си викам, че се кани да ми строши краката. Вместо това обаче той казва, че искали да свърша нещо. Било дългосрочна работа и ако приема, щели да реструктурират заема ми и даже можело да задържа повечето от оставащата главница. Та гледай сега, седя аз там и нямам друг избор. Какво да правя, да откажа на Дани Грийн ли? Не става така.
— И си се съгласил.
— Точно така. Съгласих се.
— И каква беше работата?
— Да се сближа с хората, дето агитират и правят демонстрации срещу просрочените ипотеки. С тази организация, ИДЕАЛ. Искаше да се внедря в лагера им, ако мога. Та така се запознах с Лиза. Тя беше главната агитаторка.
Звучеше ми шантаво, но не казах нищо.
— Обясниха ли ти защо?
— Не, само споменаха, че някакъв тип се бил подплашил и искал да знае какво се кани да прави тя. Готвел някаква сделка и не искал тези хора да му развалят работата. Ако Лиза се канеше да протестира или нещо от този род, трябваше да съобщя на Дани къде ще е демонстрацията, срещу кого ще е насочена, такива неща.