Историята започваше да придобива правдоподобно звучене. Сетих се за сделката с Ле Мюър. Опарицио се готвеше да продаде АЛОФТ на публичното акционерно дружество и изглеждаше логично да се опитва да предотврати всички потенциални заплахи за продажбата преди нейното финализиране през февруари. Това можеше да се отнася даже за Лиза Трамъл. Лошата реклама можеше да му попречи. Акционерите винаги искат сливанията да са чисти като сълза.
— Добре, нещо друго?
— Почти нищо. Просто събиране на информация. Сближих се с Лиза, обаче около месец по-късно я прибраха за убийството. Тогава Дани пак дойде при мене. Мислех, че ще се отметне от сделката, понеже тя беше в затвора, ама той каза, че искал да внеса гаранцията и да я измъкна. Даде ми парите в торба — двеста бона. Когато я освободих, пак трябваше да направя същото, само че вече с вас. Да се внедря в лагера на защитата, да следя какво става и да докладвам.
Хвърлих поглед към Сиско. Неговите замислени разходки из кабинета вече не бяха преструвка. И двамата знаехме, че Дал може да е върхът на айсберг, който ще пробие дъното на обвинението и ще го потопи. Знаехме също, че в лицето на Лиза Трамъл имаме клиентка, която макар и ужасно антипатична, може би е невинна.
А ако беше невинна…
— Какво е участието на Опарицио във всичко това? — попитах.
— Ами, няма такова — поне не пряко. Но когато се обаждам на Дани, той винаги се интересува какво имате срещу Опарицио. Точно така казва: „Какво имат срещу Опарицио?“. Всеки път ме пита. Та си мисля, че всъщност може би върша тази работа за него, нали разбирате?
Не отговорих веднага. Въртях се на стола си и анализирах наученото.
— Знаеш ли какво не ми е ясно и какво отсъства от твоя разказ, Дал? — обади се Сиско.
— Какво?
— Моментът с наемането на ония двамата да пребият Мик. Тоя момент го пропусна, задник такъв.
— Да, какво ще кажеш за това? — присъединих се и аз.
Дал вдигна ръце в знак, че се предава и че е самата невинност.
— Те ми казаха да го направя. Те ми пратиха ония двамата.
— Защо ме пребиха? Каква е ползата?
— Това те забави, нали? Искаха Лиза да влезе за убийството, а започваха да си мислят, че си прекалено добър. Искаха да те забавят.
Избягна погледа ми, като изтупа въображаема прашинка от крачола си. Което ме наведе на извода, че може би лъже за истинската причина за побоя. Това бяха първите фалшиви нотки, които долавях от началото на изповедта му. Предположих, че е проявил инициатива, че тъкмо той е искал да ме пратят в болницата.
Погледнах Бълокс, после Сиско. Като се изключеше последният отговор на Дал, тук ни се откриваше нова възможност. Знаех какво ще ни предложи. Себе си като двоен агент. Да ни отведе на плажа, подхвърляйки лъжлива информация на Опарицио.
Трябваше да го обмисля. Лесно можех да снабдявам Хърб със заблуждаващи сведения, които да предава на Дани Грийн. Ала такава маневра щеше да е опасна, да не споменавам за етичната страна на въпроса.
Изправих се и посочих на Сиско вратата.
— Изчакайте малко. Искам да поговоря със своя следовател навън.
Излязохме в приемната. Затворих вратата и отидох при бюрото на Лорна.
— Знаеш ли какво означава това? — попитах.
— Означава, че ще спечелим скапаното дело.
Изтеглих средното чекмедже и извадих купчината менюта за доставки на местните ресторанти и вериги за бързо хранене.
— Не. Означава, че онези двамата от клуба може да са убийците на Бондюрант, а ние прецакахме нещата с театъра в тъмната стая.
— Не знам, шефе.
— Какво са направили с тях твоите хора?
— Точно каквото им казах, пуснали са ги. По-късно ми съобщиха, че двамата поискали да ги оставят при някакво съмнително заведение в центъра. И толкова. Сериозно, Мик.
— Въпреки това се прецакахме.
Тръгнах обратно към кабинета с менютата в ръка.
— Вярваш ли на Дал? — попита Сиско зад гърба ми.
Обърнах глава към него, преди да отворя вратата.
— Донякъде.
Влязох в стаята и оставих менютата в средата на бюрото. Заех мястото си и погледнах Дал. Знаех, че е мошеник, винаги готов да те предаде. И въпреки това щях да го използвам.
— Не бива да го правим — заяви Бълокс.
Погледнах я.
— Какво да не правим?
— Да подаваме чрез него невярна информация на Опарицио. Трябва да го призовем на свидетелската скамейка и да го накараме да разкаже историята на съдебните заседатели.