— Измерванията на кръгли следи от удар се взимат по четири точки. Ако си представите часовников циферблат, тези точки са на мястото на три, шест, девет и дванайсет часа. Отворът за пирони е на мястото на дванайсет часа.
— И какво ви показаха измерванията?
— Размерите бяха съвсем малки. Четирите точки бяха разположени на разстояние по-малко от четвърт сантиметър една от друга. Средната дълбочина беше седем милиметра.
Той ме погледна. Аз си записвах данните, въпреки че вече ги имах от протокола за аутопсията. Погледнах към ложата и видях, че неколцина заседатели също пишат в бележниците си. Добър признак.
— Доктор Гутиерес, направи ми впечатление, че госпожа Фриман не разгледа тази част от вашата работа. Какво ви говореха тези размери за ъгъла на удара?
Свидетелят сви рамене. Хвърли крадешком поглед към прокурорката и получи посланието й: „Внимавай.“
— Всъщност от тези числа не може да се заключи нищо.
— Нима? Фактът, че оставената от чука вдлъбнатина в костта е почти еднакво дълбока във всички измерени точки, не ви ли подсказа, че чукът е ударил пострадалия равномерно по темето?
Гутиерес отново заби нос в бележките си. Той беше човек на науката. Аз му задавах научнообоснован въпрос и той знаеше как да отговори. В същото време обаче разбираше, че някак си е навлязъл в минно поле. Не знаеше как и защо, а само, че седящата на няма и пет метра от него прокурорка е нервна.
— Докторе? Искате ли да повторя въпроса?
— Не, няма нужда. Трябва да имате предвид, че в науката и една десета от сантиметъра може да означава съществена разлика.
— Искате да кажете, че чукът не е ударил господин Бондюрант равномерно, така ли?
— Не! — сопна се той. — Казвам само, че нещата не са черно-бели, както си мислят хората. Да, изглежда, че чукът е ударил пострадалия равномерно.
— Благодаря, докторе. И когато погледнете резултатите от измерванията на дълбочината на втората и третата рана, те не са еднакви, нали така?
— Да. И в двата случая разликите в дълбочината варират до три милиметра.
Беше ми паднал в ръцете. Вживях се в ролята си. Отдръпнах се от катедрата и започнах да се разхождам между нея и ложата на съдебните заседатели. Пъхнах ръце в джобовете си и възприех поза на пълна самоувереност.
— И така, докторе, вие сте установили, че фаталният удар е нанесен равномерно по темето. Следващите два се различават. Каква е причината за тази разлика?
— Ориентацията на главата. Първият удар е довел до прекратяване на мозъчните функции за секунда. Охлузванията и другите травми по тялото, счупените зъби например, предполагат незабавно падане от изправено положение. Вторият и третият удар най-вероятно са нанесени след като е паднал на земята.
— Току-що казахте, че другите травми предполагат „незабавно падане от изправено положение“. Защо сте сигурен, че убитият е бил изправен, когато са го нападнали изотзад?
— За това говорят охлузванията по двете му колене.
— Значи не може да е бил коленичил, когато са го нападнали, така ли?
— Едва ли. Охлузванията предполагат друго.
— А може ли да е бил приклекнал като бейзболен кечър?
— И това не е възможно, пак заради коленете. Дълбоки охлузвания и фрактура на лявата патела. На капачката, както е по-известна.
— Значи нямате никакви съмнения, че е бил изправен, когато са му нанесли фаталния удар, така ли?
— Никакви.
Това навярно беше най-важният отговор в целия процес, но аз продължих нататък все едно е съвсем обикновен.
— Благодаря, докторе. А сега да се върнем за малко на черепа. Колко е здрав според вас черепът в областта, в която е нанесен фаталният удар?
— Зависи от възрастта на индивида. Черепите ни стават по-дебели с годините.
— Нашият индивид е Мичъл Бондюрант, докторе. Колко дебел е неговият череп? Измерихте ли го?
— Да. На мястото на ударите е дебел осем милиметра.
— Проведохте ли някакво изследване или експеримент, за да установите каква сила е необходима, за да може чукът да причини фаталната фрактура?
— Не съм.
— Известни ли са ви подобни проучвания по този въпрос?
— Има такива проучвания. Заключенията са много общи. Аз лично смятам, че всеки случай е индивидуален. Не може да се водим по общи проучвания.
— Не се ли смята за установено, че минималният натиск, необходим за получаване на депресионна фрактура, е седемдесет килограма на квадратен сантиметър?