Фриман се изправи и възрази, че задавам въпроси извън компетенциите на доктор Гутиерес като свидетел.
— Самият господин Холър още в началото на кръстосания разпит отбеляза, че свидетелят е специалист по болести на гастроинтестиналния тракт, а не по еластичността на костите и депресионните фрактури.
Тя нямаше как да спечели и беше избрала по-малката от двете злини: да унищожи собствения си свидетел или да ме остави да продължа да му задавам въпроси, чиито отговори той не знае.
— Приема се — реши съдията. — Да продължим нататък, господин Холър. Задайте следващия си въпрос.
— Да, ваша чест.
Прелистих няколко страници от бележника си и се престорих, че чета. Това щеше да ми спечели малко време, за да обмисля следващия си ход. После се обърнах и погледнах часовника на задната стена. До обяд оставаха петнайсет минути. Ако исках да пратя съдебните заседатели в почивка с една последна хапка храна за мозъка, трябваше да побързам.
— Записахте ли ръста на убития, докторе?
Гутиерес погледна в записките си.
— По време на смъртта си господин Бондюрант е бил висок метър осемдесет и пет.
— Следователно най-високата точка на темето му е била висока метър осемдесет и пет. Нали може да се каже така, докторе?
— Да.
— Всъщност с обувки господин Бондюрант трябва да е бил още по-висок, нали така?
— Да, може би с около три и половина сантиметра заради токовете.
— Добре, след като знаем ръста на жертвата и това, че фаталният удар е нанесен равномерно по темето му, какво ни говори това за ъгъла на удара?
— Не съм сигурен какво разбирате под „ъгъл на удара“.
— Убеден ли сте, докторе? Говоря за ъгъла, под който е бил чукът спрямо точката на удара.
— Това не може да се установи, понеже не знаем каква е била позата на пострадалия, дали се е навел, за да избегне удара, и изобщо точно какво е било положението в момента на нападението.
Завърши отговора си с кимване, горд от начина, по който се е справил с предизвикателството.
— Но, докторе, не свидетелствахте ли по време на прекия разпит, че поне ви се струва, че господин Бондюрант е бил нападнат изненадващо изотзад?
— Точно така.
— Това не противоречи ли на твърдението ви преди малко, че той се е навел, за да избегне удара? Кое от двете е вярно, докторе?
Почувствал се приклещен в ъгъла, Гутиерес реагира по начина, по който постъпват повечето хора в такава ситуация. С арогантност.
— Аз твърдя, че не знаем точно какво се е случило в онзи гараж, в каква поза е бил убитият и каква е била ориентацията на главата му, когато е понесъл фаталния удар. Глупаво е да правим предположения и да гадаем.
— Искате да кажете, че е глупаво да се опитваме да разберем какво се е случило в гаража ли?
— Не! Изобщо не съм казал такова нещо. Вие изопачавате думите ми.
Фриман трябваше да направи нещо, така че се изправи и възрази, че тормозя свидетеля. Това не беше вярно и съдията й го заяви, ала краткото прекъсване позволи на Гутиерес да се окопити и да възстанови хладнокръвното си превъзходство. Реших да обобщя нещата. Общо взето, използвах доктор Гастро, за да подготвя почвата за собствения си експерт, който щеше да свидетелства по време на защитната фаза. Смятах, че почти съм успял.
— Докторе, съгласен ли сте, че ако можехме да установим позата на пострадалия и ориентацията на главата му по време на онзи първи, фатален удар, щяхме да получим представа за ъгъла, под който нападателят е държал оръжието на убийството?
На Гутиерес му отне повече време да обмисли въпроса, отколкото на мен — да го задам. После неохотно кимна.
— Да, това би ни дало известна представа. Но не е възмож…
— Благодаря, докторе. Следващият ми въпрос е следният. Ако знаехме всичко това — позата, ориентацията, ъгъла на оръжието, — нямаше ли да можем да направим предположение за ръста на нападателя?
— Това е безсмислено. Няма начин да установим тези неща.
Той ядосано разпери ръце и се обърна към съдията за помощ. Ала не получи такава.
— Докторе, вие не отговаряте на въпроса. Ще го задам пак. Ако всички тези фактори ни бяха известни, щяхме ли да можем да направим предположение за ръста на нападателя?
Свидетелят отпусна ръце, сякаш се предаваше.
— Разбира се, разбира се. Обаче тези фактори не са ни известни.
— На кого, докторе? Нямате ли всъщност предвид, че тези фактори не са известни на вас, защото не сте ги търсили?