— Не, аз…
— Нямате ли всъщност предвид, че не сте искали да установите тези фактори, защото щяха да разкрият, че физически е невъзможно обвиняемата, която е висока метър и шейсет, изобщо да извърши…
— Възразявам!
— … това престъпление срещу мъж двайсет и пет сантиметра по-висок от нея?!
За щастие калифорнийските съдии вече не използват чукчета. Иначе Пери щеше да пробие масата си.
— Приема се! Приема се! Приема се!
Взех бележника си и рязко го затворих с ядосан и окончателен жест.
— Засега нямам повече въ…
— Господин Холър! — кресна съдията. — Многократно ви предупредих да не правите театър пред съдебните заседатели. Смятайте това за последно предупреждение. Следващия път ще има последици.
— Разбирам, ваша чест. Благодаря.
— Съдебните заседатели да не взимат предвид последните реплики на адвоката и свидетеля. Те няма да влязат в протокола.
Седнах на мястото си. Не смеех да погледна ложата. Но всичко беше наред, усещах вибрациите. Очите им бяха вперени в мене. Бяха се качили на моя влак.
Не всички, но достатъчно.
38.
През едночасовата обедна почивка подготвих Лиза Трамъл какво да очаква по време на следобедното заседание. Хърб Дал го нямаше — уж го бях пратил да свърши нещо, за да остана насаме с клиентката си. Доколкото можех й обясних рисковете, който щяхме да поемем, след като обвинението слезеше от сцената и на нея се качеше защитата. Лиза изглеждаше уплашена, ала ми имаше доверие. Повече не мога да искам от клиент. Истината ли? Не. Но доверие? Да.
След откриването на заседанието Фриман призова на свидетелската скамейка доктор Хенриета Станли, която се представи като главен биолог в Лосанджелиската регионална лаборатория по криминалистика при Калифорнийския щатски университет. Предполагах, че тя ще е последният свидетел на обвинението и че нейните показания ще съдържат два изключително важни елемента. Станли щеше да потвърди, че резултатите от ДНК анализа на откритата върху чука кръв отговарят точно на ДНК на Мичъл Бондюрант и че кръвта, открита по градинската обувка на Лиза Трамъл, също е на убития.
Научните показания щяха да затворят кръга на обвинението — и кръвта щеше да изиграе ролята на свързващото звено. От своя страна аз възнамерявах да лиша прокурорката от това удоволствие.
— Доктор Станли — започна Фриман. — Вие или лично сте провели, или сте контролирали всички ДНК анализи в следствието за смъртта на Мичъл Бондюрант, нали така?
— Контролирах и потвърдих резултатите от анализ, проведен от външна лаборатория. Втория анализ направих лично. Но трябва да прибавя, че двамата ми асистенти в лабораторията ми помагат и вършат голяма част от работата под мое ръководство.
— По време на следствието към вас са се обърнали с молба да направите ДНК анализ на малко количество кръв, открито върху чук, и да сравните резултатите с кръвта на убития, нали?
— За този анализ прибягнахме до външна лаборатория, защото бързахме. Аз контролирах тестовете и впоследствие потвърдих резултатите.
— Ваша чест?
Бях се изправил зад масата на защитата. Съдията явно се ядоса, че прекъсвам разпита на Фриман.
— Какво има, господин Холър?
— За да спести на съда и съдебните заседатели дългите обяснения на ДНК анализа и сравнението на кръвта, защитата признава твърдението за вярно.
— Кое твърдение, господин Холър?
— Че кръвта по чука е на Мичъл Бондюрант.
Съдията изобщо не се замисли. Шансът да ускори процеса най-малко с един час го зарадва — умерено.
— Отлично, господин Холър, но така няма да имате възможност да го оспорите по време на защитната фаза. Известно ви е, нали?
— Напълно, ваша чест. Няма да се наложи да го оспоря.
— И вашата доверителка не възразява срещу тази тактика, така ли?
Леко се завъртях към Лиза Трамъл и я посочих.
— Тя напълно разбира тази тактика и я одобрява. И е готова официално да го заяви, ако я попитате лично.
— Мисля, че няма нужда. Какво ще каже обвинението?
Фриман явно подозираше, че й залагам капан.
— Ваша чест, искам да сме наясно: обвиняемата признава, че кръвта по чука наистина е на Мичъл Бондюрант. Искам и отказ от претенции за неадекватна защита.
— Мисля, че такъв отказ е излишен — отвърна Пери.