— Да, вярно е.
— Но не е ли вярно, че преди четири години сте били принудена да се прехвърлите в друго училище и да се подложите на терапия за овладяване на гнева, защото сте ударили ученик с линеал?
Скочих от мястото си, възразих и помолих да се поговорим със съдията.
— Ваша чест — зашепнах още преди Пери да отвори уста. — В предоставения ни доказателствен материал няма никакъв линеал. Откъде се появи пък сега?
— Ваша чест — прошепна в отговор Фриман още преди Пери да я попита. — Това е нова информация, получихме я в края на миналата седмица. Трябваше да я проверим.
— О, я стига — сопнах й се. — Да не ни убеждавате, че не сте разполагали с учителското й досие още отначало? И очаквате да ви повярваме?!
— Вярвайте в каквото искате — отвърна прокурорката.
— Не предоставихме информацията като доказателствен материал, защото нямах намерение да повдигам въпроса, докато вашата клиентка не свидетелства, че не била агресивна. Това очевидно е лъжа и оправдава използването на информацията.
Отново се обърнах към Пери.
— Ваша чест, това оправдание няма значение. Тя не е спазила правилата за предоставяне на доказателствения материал. Въпросът трябва да бъде изключен от протокола и не бива да й се позволява да продължи разпита в тази насока.
— Ваша чест, това е…
— Адвокатът има право, госпожо Фриман. Можете да запазите въпроса за опровержението си, стига да намерите свидетели, но сега няма да го повдигате. Трябвало е да го представите като доказателствен материал.
Върнахме се на местата си. Щеше да се наложи да натоваря Сиско с този случай, тъй като по-късно Фриман несъмнено щеше да повдигне въпроса. Това ме ядоса, защото една от първите задачи, които му бях възложил още в началото на делото, беше подробно да проучи клиентката ни. И той някак си бе пропуснал тази история.
Прокурорката продължи и подложи Трамъл на яростен обстрел, ала не успя да пробие бронята на показанията й. Моята клиентка не отстъпваше от твърдението си, че сутринта на убийството не се е приближавала до Уест Ланд Нешънъл. Като се изключеше историята с линеала, началото си го биваше, защото веднага показваше на съдебните заседатели, че развиваме опровергаваща защита. Нямаше да се предадем без борба.
Фриман не приключи до пет часа — по този начин си оставяше възможност през нощта да намери нещо и на другата сутрин да го използва срещу Трамъл. Съдията закри заседанието и всички си тръгнаха за вкъщи. Освен мен. Аз се връщах в офиса. Имах още работа.
Преди да напусна залата, се наведох към клиентката си и гневно зашепнах в ухото й:
— Много ти благодаря, че ме предупреди за линеала. Още какво не знам?
— Нищо, това беше глупаво.
— Кое е било глупаво? Че си ударила дете или че не ме предупреди?
— Това беше преди четири години и той си го заслужаваше. Повече нищо няма да кажа.
— Само че не зависи от тебе. Фриман пак може да повдигне въпроса при опровержението, тъй че по-добре започвай да мислиш какви обяснения ще дадеш.
По лицето й плъзнаха тревожни бръчки.
— Как така? Нали съдията каза на заседателите да забравят въпроса?
— Фриман няма право да го постави по време на кръстосания разпит, но ще измисли начин да го повдигне по-късно. При опровержението действат други правила. Тъй че по-добре ми разкажи за линеала и всичко останало, което е трябвало да знам, но си пропуснала да го споменеш.
Тя погледна над рамото ми. Знаех, че се оглежда за Хърб Дал. Нямаше представа какво ми е разкрил той, нито че играе ролята на двоен агент.
— Дал го няма — осведомих я. — Говори, Лиза. Още какво трябва да знам?
Заварих Сиско да стои с ръце в джобовете в приемната на офиса и да си приказва с Лорна, която седеше на бюрото си.
— Какво става? — попитах. — Нали щеше да ходиш на летището да вземеш Шами?
— Пратих Бълокс — отвърна той. — Вече я е посрещнала и пътуват насам.
— Аронсън трябваше да остане тук и да работи върху показанията си, които най-вероятно ще са утре. Ти си следователят, ти трябваше да отидеш на летището. Двете едва ли ще могат да носят манекена.
— Споко, шефе, решили са проблема. И се разбират идеално. Бълокс преди малко ми се обади от магистралата. Ти само запази спокойствие, ние ще свършим останалото.
Пронизах го с поглед. Не ми пукаше, че е петнайсет сантиметра по-висок и има трийсет и пет кила повече мускули. Беше ми писнало. Носех всичко на гърба си и ми беше писнало.