— Споко, викаш? Искаш да запазя спокойствие?! Майната ти, Сиско. Току-що започнахме защитната фаза и проблемът е, че нямаме защита. Само приказки и едно чучело. Проблемът е, че ако не си измъкнеш ръцете от скапаните джобове и не ми намериш нещо, аз ще съм чучелото, а не манекенът на Шами! Тъй че не ми викай споко, може ли? Аз се пъна всеки ден пред съдебните заседатели, не вие!
Първо избухна в смях Лорна, след миг последвана и от Сиско.
— Смешно ви е, а? — избухнах. — Изобщо не е смешно. Какво ви е толкова смешно, мама му стара?
Сиско успокоително вдигна ръце.
— Извинявай, шефе, просто когато се ядосаш… и тая работа с чучелото…
Това отново накара Лорна да се залее от смях. Мислено си отбелязах да я уволня след процеса. Всъщност щях да ги уволня и двамата. Виж, това вече щеше да е смешно.
— Гледай сега — очевидно усетил, че не схващам смешната страна на ситуацията, рече Сиско. — Върви в кабинета си, свали си връзката и си седни на шефския стол. Аз ще си взема нещата и ще ти покажа върху какво работя. Цял ден се занимавам със Сакраменто, та затуй върви бавно, ама вече приключвам.
— Със Сакраменто ли? С щатската лаборатория по криминалистика?
— Не, с търговския регистър. Бюрократи, Мики. Затова отнема толкова много време. Обаче не се бой. Ти си върши работата, аз ще си свърша моята.
— Малко ми е трудно да си върша работата, когато те чакам да свършиш своята.
Тръгнах към кабинета си и пътьом стрелнах Лорна с яростен поглед. Това само я накара пак да избухне в смях.
40.
Отидох неканен и неочакван. Но тъй като не бях виждал дъщеря си от седмица — заради процеса се наложи да отменя палачинките в сряда вечер — и понеже последния път с Маги се бяхме сдърпали, се чувствах длъжен да се отбия в дома им в Шърман Оукс. Маги намръщено отвори вратата, явно след като ме беше видяла през шпионката.
— Кофти вечер за неочаквани гости, Холър.
— Е, само ще видя Хейли, ако може.
— Тъкмо за нея е кофти вечер.
И се отдръпна, за да ме пусне да вляза.
— Така ли? Какво се е случило?
— Има купища домашни и не иска никой да я смущава, даже аз.
Надникнах в дневната, но не видях дъщеря си.
— Тя е в стаята си и е затворила вратата. Желая ти късмет. Аз ще съм в кухнята, имам домакинска работа.
Маги ме остави и аз погледнах нагоре към стълбището. Стаята на Хейли беше горе и изведнъж изкачването ме изпълни със страх. Дъщеря ми бе тийнейджърка, подвластна на ония неочаквани промени на настроението, които вървят с възрастта. Никога не знаеш как ще реагира.
Въпреки това се качих и в отговор на любезното си почукване на вратата чух:
— Какво?
— Аз съм. Може ли да вляза?
— Тате, имам купища домашни!
— Това означава ли, че не мога да вляза?
— Както искаш.
Отворих вратата и влязох. Тя лежеше на леглото под завивката. Наоколо й имаше класьори, книги и лаптоп.
— И не ме целувай. Намазала съм се с крем против пъпки.
Приближих се до леглото и се наведох. Успях да я целуна по темето, преди да ме отблъсне с ръка.
— Още много ли имаш?
— Нали ти казах, купища.
Учебникът по математика лежеше разтворен със страниците надолу. Вдигнах го да видя какъв е урокът.
— Да не ми изгубиш мястото!
Искрена паника — настъпваше краят на света.
— Не се бой. От четирийсет години си имам работа с книги.
Доколкото успях да установя, урокът се отнасяше за уравнения с две неизвестни. Преподаваха й материал, от който нищо не разбирах. Жалко, че никога нямаше да използва тези неща в живота.
— Господи, не мога да ти помогна даже да искам.
— Знам. Мама също. Сам-самичка съм на света.
— С всички ни е така.
Откакто бях влязъл в стаята, не ме беше погледнала нито веднъж. Това ми действаше потискащо.
— Е, исках само да те видя. Тръгвам си.
— Чао. Обичам те.
Пак без да ме погледне.
— Лека нощ.
Излязох, затворих вратата и слязох в кухнята. Другата жена, която, изглежда, можеше да контролира настроението ми както си иска, седеше на столче до барплота. Пред нея имаше чаша шардоне и разтворена папка.
Тя поне ме погледна. Не се усмихна, но срещна очите ми и аз го приех като победа в тази къща. После отново насочи вниманието си към папката.
— Какво работиш?
— А, просто си припомням. Утре имам предварително заседание за принуда със сила и не съм се занимавала с това, откакто го внесох в съда.