— Нямам представа. Много.
Фриман вдигна дебелия документ със стърчащото листче.
— Ще повярвате ли, че имате над хиляда и двеста поста на стената си?
— Не знам.
— Аз обаче знам. Разпечатах всичките ви постове. Ваша чест, може ли да дам този документ на свидетелката?
Преди Пери да успее да отговори, аз помолих да се приближим до съдийската маса и той ни махна с ръка. Фриман взе и документа.
— Какво става, ваша чест? — попитах. — Повдигам същото възражение като вчера — обвинението умишлено е избягвала ни предоставя доказателствен материал. Досега не е имало нищо по този въпрос и изведнъж иска да представи като доказателствено средство хиляда и двеста поста във фейсбук?! Я стига, ваша чест, това не е редно.
— В доказателствения материал няма нищо за това, защото до снощи не знаех нищо за този акаунт във фейсбук.
— Ваша чест, ако й повярвате, аз пък имам имот на запад от Малибу и искам да ви го продам.
— Ваша чест, вчера следобед моята служба се сдоби с разпечатка на всички постове, качени от обвиняемата на стената й във фейсбук. Бях насочена към група постове от миналия септември, които са свързани с делото и показанията на самата обвиняема. Ако ми позволите да продължа, това скоро ще се изясни, дори и на адвоката.
— Вашата служба се е „сдобила“ с тях, а?! — възкликнах. — Това пък какво означава? Ваша чест, човек трябва да е одобрен за приятел, за да види стената на моята клиентка във фейсбук. Ако властите са замесени в изма…
— Даде ми ги представител на медиите, който е приятел с обвиняемата във фейсбук — прекъсна ме Фриман.
— Няма никаква измама. Но няма защо да обсъждаме източника. Res ipsa loquitur — документите сами говорят за себе си, ваша чест, и съм убедена, че обвиняемата ще разпознае собствените си постове във фейсбук пред съдебните заседатели. Колегата просто се опитва да не допусне заседателите да видят нещо, което самият той знае, че е доказателство за…
— Ваша чест, изобщо не знам за какво говори тя. За пръв път чувам за някаква страница във фейсбук. Представата на колегата за…
— Добре, госпожо Фриман — прекъсна ме Пери. — Дайте й документа, обаче давайте по същество.
— Благодаря, ваша чест.
Докато сядах на мястото си, усетих, че телефонът вибрира в джоба ми. Извадих го и прочетох есемеса под масата, така че съдията да не ме забележи. Беше от Бълокс, която просто ме информираше, че има достъп до стената на Лиза и работи по моята поръчка. Отговорих й с една ръка да провери постовете от септември, после прибрах джиесема.
Фриман даде разпечатката на Трамъл и я помоли да потвърди, че последните постове са от нейната стена във фейсбук.
— Благодаря, госпожо Трамъл. Бихте ли отворили на страницата, която съм отбелязала със самозалепващо се листче?
Лиза неохотно се подчини.
— Ще видите, че съм подчертала три ваши поста от седми септември. Бихте ли прочели първия на съдебните заседатели, включително часа на постването?
— Хмм, един четирийсет и шест. „Отивам в Уест Ланд при Бондюрант. Този път няма да приема отказ.“
— Вие прочетохте името вярно, но в поста е написано грешно, нали?
— Да.
— Как е написано във вашия пост?
— Бондурак.
— Бондурак. И така е написано във всички постове, в които се споменава. Това не е случайна грешка. Умишлено е, нали?
— Той искаше да ми отнеме дома.
— Бихте ли отговорили на въпроса?
— Да, умишлено беше. Нарекох го Бондурак, защото не беше добър човек.
Усетих, че ме избива пот. Истинската Лиза излизаше наяве.
— Бихте ли прочели следващия подчертан пост? С часа.
— Два и осемнайсет. „Пак не ме пуснаха при него. Не е честно.“
— А сега прочетете следващия пост и часа, моля.
— Два двайсет и една. „Открих неговото място. Ще го чакам в гаража.“
В залата се възцари тишина, шумна като парен локомотив.
— Госпожо Трамъл, на седми септември миналата година чакахте ли Мичъл Бондюрант в гаража на Уест Ланд Нешънъл?
— Да, но за кратко. Разбрах, че е тъпо и че той ще се появи чак след края на работното време. И си тръгнах.
— Сутринта на убийството отидохте ли пак в гаража да го чакате?
— Не, не съм! Не съм била там!
— Видели сте го в кафенето, разярили сте се и сте знаели точно къде ще отиде той, нали? Отишли сте в гаража и сте го причакали, а после…
— Възразявам! — изревах аз.