— … сте го убили с чука, нали?
— Не! Не! Не! — извика Трамъл. — Не съм го убила!
Избухна в сълзи и застена като приклещено в ъгъла животно.
— Възразявам, ваша чест! Тя тормози…
Вторачен в Трамъл, Пери сякаш излезе от хипноза.
— Приема се!
Фриман млъкна. В залата отново стана тихо. Чуваше се само хлипането на моята клиентка. Съдебният пристав й занесе кутия кърпички и сълзите на Лиза накрая секнаха.
— Благодаря, ваша чест — каза след малко прокурорката. — Нямам повече въпроси.
Помолих за по-ранна сутрешна почивка, за да може клиентката ми да се успокои. Така щях да имам време да реша дали да продължа разпита й. Съдията се съгласи, сигурно защото ме съжаляваше.
Сълзите на Лиза не омаловажиха факта, че Фриман майсторски й беше заложила капан. Ала не всичко беше изгубено. Най-хубавото на подхлъзващите въпроси е това, че почти всяко уличаващо доказателство или показание, даже да идва от собствения ти клиент, може да се използва в подхлъзването.
След като изведоха съдебните заседатели, отидох при свидетелската скамейка, за да успокоя клиентката си. Извадих две кърпички от кутията и й ги подадох. Тя ги взе и почна да си бърше очите. Поставих длан върху микрофона, за да не допусна разговорът ни да закънти из цялата зала. Полагах максимални усилия да овладея гласа си.
— Лиза, защо чак сега научавам за фейсбук, по дяволите? Имаш ли представа как ще повлияе това на делото?
— Мислех, че знаеш! Сприятелих се с Дженифър.
— С моята Дженифър ли?
— Да!
Нищо не може да се сравнява с това и младшата ти сътрудничка, и клиентката ти да знаят повече от тебе.
— Ами тия постове от септември? Съзнаваш ли колко ще ни навредят?
— Съжалявам! Съвсем бях забравила за тях. Беше адски отдавна.
Очертаваше се нов водопад от сълзи. Опитах се да го предотвратя.
— Е, имаме късмет. Може и да успеем да го обърнем в наша полза.
Тя престана да бърше лицето си с кърпичката и ме погледна.
— Наистина ли?
— Може би. Но трябва да изляза и да позвъня на Бълокс.
— Кой е Бълокс?
— Извинявай, така викаме на Дженифър. Ти кротувай и се стегни.
— Ще ми задават ли още въпроси?
— Да. Искам да продължа прекия разпит.
— Може ли да си оправя лицето?
— Добра идея. Само не се бави много.
Излязох в коридора и се обадих в офиса на Бълокс.
— Видя ли постовете от седми септември? — попитах я вместо поздрав.
— Току-що. Ако Фриман…
— Вече го направи.
— Мамка му!
— Добре де, не беше добре, обаче може да има изход. Лиза каза, че си й приятелка във фейсбук.
— Да, и съжалявам. Знаех, че има страница. Изобщо не ми хрумна да прегледам старите й постове.
— По-късно ще поговорим за това. Сега искам да знам дали имаш достъп до списъка й с приятели.
— В момента го гледам.
— Добре, първо разпечатай всички имена, дай ги на Лорна и кажи на Рохас да я докара тук. Веднага. После двамата със Сиско проверете имената, вижте кои са тези хора.
— Те са повече от хиляда. Всичките ли искаш да проверим?
— Ако се наложи. Търся връзка с Опарицио.
— С Опарицио ли? Защо ще…
— Трамъл е представлявала опасност за него, както и за банката. Борила се е срещу измамите в процедурите с просрочени ипотеки. Измамите са извършвани от фирмата на Опарицио. От Хърб Дал ни е известно, че Опарицио я е наблюдавал. Логично е някой от фирмата му да я е проверявал във фейсбук. Лиза току-що свидетелства, че одобрявала всеки, който искал да е неин приятел. Може да извадим късмет и да попаднем на познато име.
Оттатък последва мълчание, после Бълокс загря какво си мисля.
— Като са я следили във фейсбук, те са знаели какво се кани да прави.
— И са можели да знаят, че веднъж е чакала Бондюрант в гаража.
— И са можели да подготвят убийството му въз основа на нейната информация.
— Не ми е приятно да ти го кажа, Бълокс, обаче разсъждаваш като адвокат.
— Веднага ще се заемем — припряно отвърна тя.
— Добре, но първо разпечатай списъка и ми го прати. След петнайсетина минути започвам повторния разпит.
Кажи на Лорна да ми го донесе веднага. После, ако със Сиско откриете нещо, незабавно ми прати есемес.
— Дадено.
42.
Когато се върнах в залата, Фриман още се надуваше от гордост. Приближи се небрежно, скръсти ръце и опря бедро на масата на защитата.