— Холър, кажи ми, че само си се преструвал, че не знаеш за страницата във фейсбук.
— Съжалявам, не мога да ти кажа такова нещо.
— Опа! Като че ли някой има нужда от клиентка, която не крие разни неща… или може би от нов следовател, който е способен да ги разкрива.
Не обърнах внимание на подигравката й. Надявах се, че ще престане да злорадства и ще се върне на масата си. Запрелиствах страниците на бележника си и се престорих, че търся нещо.
— Снощи разпечатката и онези постове направо ми се изсипаха като манна небесна.
— Сигурно си била адски доволна от себе си. Кой скапан репортер ти я даде?
— Ще ти се да знаеш.
— Ще науча. Помогнал ти е онзи, който пусне следващия ексклузивен репортаж от окръжна прокуратура. И ще има да взема, ако някога му кажа нещо.
Тя се подхили. Заплахата ми нямаше нищо общо с нея. Съдебните заседатели бяха чули постовете и нищо друго нямаше значение. Погледнах я с присвити очи.
— Май не загряваш, а?
— Какво да загрявам? Сега заседателите знаят, че клиентката ти по-рано е била на местопрестъплението, което доказва, че е знаела къде да открие жертвата. Това ли? Не, това го загрях.
Извърнах се и поклатих глава.
— Ще видиш. Извини ме.
Изправих се и тръгнах към свидетелската скамейка. Лиза Трамъл току-що се беше върнала от тоалетната с чисто нов грим. Когато понечи да заговори, пак поставих длан върху микрофона.
— Защо приказваш с онази кучка? Тя е ужасна жена!
Донякъде зашеметен от този свободно изливащ се гняв, погледнах към Фриман, която вече седеше на масата на обвинението.
— Не е ужасна и не е кучка. Просто си върши…
— Такава е! Ти не знаеш.
Наведох се към нея и зашепнах.
— А ти какво, знаеш, така ли? Виж, Лиза, опитай се да овладееш биполярното си разстройство. Остават ти по-малко от половин час свидетелски показания. Хайде да приключим, без да разкриваме проблемите ти пред съдебните заседатели. Става ли?
— Не знам за какво говориш, но е много оскърбително.
— Е, съжалявам. Опитвам се да те защитавам и не ми помага особено фактът, че се налага да научавам за неща като фейсбук, докато те разпитва обвинението.
— Казах ти вече, съжалявам. Но сътрудничката ти знаеше.
— Добре де, аз обаче не знаех.
— Виж, преди малко ти каза, че можем да го обърнем в наша полза. Как?
— Елементарно. Ако някой е искал да инсценира, че ти си убила Бондюрант, страницата във фейсбук е била идеалното начало.
Ще ми говорят за манна небесна. Разбрала тактиката, която се канех да приложа, тя вдигна очи и лицето й порозовя от облекчение. Не остана и следа от гнева, който само допреди минута сгърчваше чертите й. Точно в този момент съдията влезе в залата. Кимнах на клиентката си и се върнах на масата на защитата, докато Пери нареждаше на пристава да доведе съдебните заседатели.
Щом всички се настаниха, съдията ме попита дали искам отново да разпитам свидетелката. Скочих от мястото си, все едно цели десет години съм чакал тази възможност. Остра болка се стрелна като мълния по горната половина на тялото ми. Ребрата ми може и да бяха зараснали, но непредпазливото движение ми струва много.
Тъкмо се насочвах към катедрата, когато задната врата се отвори и в залата влезе Лорна. Улучваше идеалния момент. Носеше папка и мотоциклетистка каска.
— Ваша чест, може ли да поговоря за момент със сътрудничката си?
— Само побързайте.
Пресрещнах Лорна и тя ми подаде папката.
— Това е списъкът на всичките й приятели във фейсбук, но докато бях там, Денис и Дженифър още не бяха открили никаква връзка знаеш с кого.
Истинските имена на Сиско и Бълокс ми прозвучаха странно. Погледнах надолу към каската, която носеше и прошепнах:
— С мотора на Сиско ли дойде?
— Ти бързаше и знаех, че мога да паркирам до сградата.
— Къде е Рохас?
— Нямам представа. Не отговаря на мобилния си телефон.
— Страхотно. Виж, остави мотора на Сиско където е и се прибери в офиса пеша. Не искам да караш този самоубийствен звяр.
— Вече не съм ти жена. Омъжена съм за Сиско.
В тоя момент вдигнах поглед над рамото й и видях, че в галерията седи Маги Макфърсън. Зачудих се дали е дошла заради мен, или заради Фриман.
— Виж — отвърнах. — Това няма нищо общо с…
— Господин Холър! — каза зад мен съдията. — Чакаме ви.