— Да, ваша чест — отговорих високо, без да се обръщам. После шепнешком казах на Лорна: — Прибери се пеш.
Изправих се зад катедрата и разтворих папката. В нея имаше само сурова информация — над хиляда имена, изброени в две колони на страница, — но аз я разглеждах все едно току-що са ми дали Светия Граал.
— Добре, Лиза, да поговорим за страницата ти във фейсбук. Ти свидетелства, че имаш повече от хиляда приятели. Всички ли познаваш лично?
— Не, нищо подобно. Понеже много хора са чували за мен във връзка с ИДЕАЛ, просто приемам, че когато някой иска да ми стане приятел, значи поддържа каузата. И просто ги одобрявам.
— Следователно постовете на твоята стена са достъпни за голям брой хора, които са твои приятели във фейсбук, но всъщност са ти напълно непознати. Прав ли съм?
— Да.
Усетих, че телефонът вибрира в джоба ми.
— Значи всеки от тези непознати, които са се интересували какво правиш, както преди, така и сега, е можел просто да отиде на страницата ти във фейсбук и да види постовете на стената ти, така ли?
— Да, точно така.
— Например в момента някой може да отиде на страницата, да прегледа постовете ти и да види, че през септември миналата година си се навъртала в гаража на Уест Ланд и си чакала Мичъл Бондюрант, вярно ли е?
— Да, възможно е.
Извадих джиесема от джоба си и като го криех зад катедрата, го вдигнах и го поставих отгоре. Докато с една ръка прелиствах разпечатката с имената, с другата отворих току-що получения есемес. Беше от Бълокс.
„СТРАНИЦА 3, ДЯСНА КОЛОНА, ПЕТОТО ИМЕ ОТДОЛУ НАГОРЕ: ДОН ДРИСКЪЛ. ИМАМЕ ЕДИН ДОНАЛД ДРИСКЪЛ, БИВШ СЛУЖИТЕЛ В АЛОФТ, В АЙ ТИ ОТДЕЛА. ПРОВЕРЯВАМЕ ГО.“
Бинго. Вече имах нещо, което можех да използвам.
— Ваша чест, бих искал да покажа на свидетелката този документ. Това е разпечатка на имената на хората, които са приятели на Лиза Трамъл във фейсбук.
Усетила, че победоносната й сутрин е застрашена от опасност, Фриман възрази, но съдията отхвърли възражението, без да изчака обяснение от мен, като й каза, че самата тя е отворила тази врата. Дадох списъка на клиентката си и се върнах на катедрата.
— Бихте ли отворили разпечатката на трета страница? Прочетете петото име отдолу нагоре в дясната колона.
Прокурорката отново възрази: заяви, че оригиналността на списъка не била доказана. Съдията я посъветва да го оспори по време на кръстосания разпит, ако смята, че представям фалшиво доказателствено средство. Казах на Лиза, че може да прочете името.
— Дон Дрискъл.
— Благодаря. Познато ли ви е това име?
— Не.
— Но той е сред вашите приятели във фейсбук.
— Знам, но както казах, не познавам всички, които ми пращат покана за приятелство. Прекалено са много.
— А помните ли дали Дон Дрискъл изобщо се е свързал лично с вас и се е представил като служител във фирмата АЛОФТ?
Фриман възрази и поиска да отидем при съдията. Пери се съгласи.
— Ваша чест, какво става тук? Колегата не може просто ей така да жонглира с имена. Искам доказателство, че не посочва с пръст някакво случайно име от списъка.
Пери замислено кимна и каза:
— Съгласен съм с нея, господин Холър.
Телефонът ми беше останал на катедрата. Даже да бях получил нова информация от Бълокс, точно сега това нямаше да ми помогне.
— Ваша чест, ако желаете, можем да отидем в кабинета ви и да се свържем с моя следовател по телефона. Но моля съда за малко повече свобода. Обвинението повдигна въпроса за фейсбук едва тази сутрин и аз се опитвам да реагирам. Можем да изчакаме, докато разполагаме с доказателство, или докато защитата призове Дон Дрискъл на свидетелската скамейка, и тогава госпожа Фриман ще има възможност да види дали го представям за такъв, какъвто не е.
— Възнамерявате ли да го призовете?
— Едва ли ми остава друг избор, след като обвинението реши да се занимава със старите постове на моята доверителка във фейсбук.
— Добре тогава, ще изчакаме показанията на господин Дрискъл. Но да не ме разочаровате, господин Холър, като дойдете в съда и ми заявите, че се отказвате. Няма да се зарадвам много, ако се случи така.
— Да, ваша чест.
Върнахме се на местата си и аз отново зададох въпроса на Лиза.
— Дон Дрискъл свързвал ли се е с вас във фейсбук или където и да е другаде? Казвал ли ви е, че работи в АЛОФТ?
— Не.
— Чували ли сте за АЛОФТ?
— Да. Това е фирма, конвейер за просрочени ипотеки. Тя движи цялата документация по ипотеките от името на банки като Уест Ланд.