Смятах, че тези семена на съмнението са пуснали кълнове. Нещата вървяха добре за мен и след като си събрах багажа, се задържах на масата на защитата, търсейки в една папка нещо, каквото там всъщност нямаше. Почти очаквах Фриман да дойде и да ме помоли да убедя клиентката си да приеме споразумение.
Ала това не се случи. Когато вдигнах поглед от безсмисленото си търсене, нея я нямаше.
Слязох с асансьора на втория етаж. Всички съдии може и да си тръгваха по-рано заради конференцията за подронените принципи на благоприличие в съда, но предполагах, че в окръжна прокуратура, както обикновено, работят до пет. На гишето попитах за Маги Макфърсън и ме пуснаха да вляза. Тя имаше общ кабинет със свой колега, който за щастие беше на почивка. Бяхме сами. Придърпах стола от бюрото на отсъстващия прокурор и седнах пред Маги.
— Днес на два пъти идвах в съда — осведоми ме бившата ми жена. — Погледах прекия разпит на госпожата от „Джон Джей“. Добра свидетелка.
— Да, добра е. И аз те видях. Не знаех заради кого си дошла — заради мене или заради Фриман.
Тя се усмихна.
— Може би заради себе си. Още се уча на разни неща от теб, Холър.
Беше мой ред да се усмихна.
— Маги Страшната се учи от мене?! Наистина ли?
— Ами…
— Не, не ми отговаряй.
И двамата се засмяхме.
— Така или иначе, радвам се, че дойде — продължих аз. — Как сте този уикенд с Хей?
— Не знам. Никъде няма да ходим. Предполагам, че ти ще имаш работа.
Кимнах и казах:
— Трябва да открием един човек. А понеделник и вторник ще са най-важните дни в процеса. Но може да направим едно кино или нещо подобно.
— Дадено.
Известно време помълчахме. Току-що беше приключил един от най-хубавите ми дни в съда за цялата ми кариера и все пак ме пронизваше задълбочаващо се усещане за загуба, тъга. Погледнах бившата си съпруга.
— Никога няма да се съберем пак, нали, Маги?
— Моля?
— Току-що го осъзнах. Искаш да си останем както сме сега. Да се подкрепяме един друг, но да не сме като някога. Никога няма да се съгласиш.
— Защо държиш точно сега да водим този разговор, Майкъл? Ти си по средата на процеса и…
— Аз съм по средата на живота си, Магс. Ще ми се да имаше начин с Хейли да се гордеете с мене.
Тя се наведе напред, протегна ръка и долепи длан до бузата ми, после я отдръпна.
— Мисля, че Хейли се гордее с теб.
— Нима? Ами ти?
Маги се усмихна, ала малко тъжно.
— Според мен трябва да се прибереш вкъщи и да не мислиш за това, за процеса и за каквото и да е друго. Поне тази вечер. Остави ума си да се прочисти от хаоса. Отпусни се.
Поклатих глава.
— Не мога. В пет имам среща с един доносник.
— По делото Трамъл ли? Какъв доносник?
— Няма значение и не се опитвай да смениш темата. Никога няма напълно да ми простиш и да забравиш, нали? Не ти е присъщо и може би тъкмо това те прави толкова добра прокурорка.
— Ааа, много съм добра, да. Затова ме натикаха във Ван Найс да се занимавам с въоръжени грабежи.
— Това е политика. Няма нищо общо със способностите и всеотдайността.
— Няма значение. А и сега не мога да водя този разговор. Още съм на работа, а ти трябва да ходиш на среща със своя доносник. Защо не ми се обадиш утре, ако искаш да заведеш Хейли на кино? Сигурно ще ти я оставя, докато аз домакинствам или нещо подобно.