Погледнах го.
— Която не би трябвало да съм видял, но до която случайно имам достъп — прибави моят следовател.
— Не ми съобщавай за извършени престъпления, Сиско.
— Просто казвам, че съм видял информацията от книжката му, нищо повече.
— Добре. Да оставим нещата така. Та какво предлагаш да направим, когато отидем там? Аз си мислех просто да почукаме на вратата.
— Да. Но въпреки това трябва да внимаваш.
— Ще се скрия зад тебе.
— Да, ти си истински приятел.
— Така си е. И между другото, ако утре те призова да свидетелстваш, ще се наложи да дойдеш с риза с ръкави и яка. Трябва да си представителен бе, човек. Не знам как те търпи Лорна.
— Търпи ме по-дълго, отколкото тебе.
— Да, тук си прав.
Обърнах се и погледнах през прозореца. Имах две бивши жени, които навярно бяха най-добрите ми приятели. Но само толкова. Бях ги имал, ала не бях успял да ги задържа. Какво говореше това за мен? Живеех с мечтата, че някой ден тримата с Маги и дъщеря ми пак ще заживеем като едно семейство. Само че това никога нямаше да се случи.
— Добре ли си, шефе?
Отново се обърнах към Сиско.
— Да, защо?
— Не знам. Изглеждаш малко неуверен. Защо не ме оставиш аз да почукам на вратата и ако той се съгласи да говори, ще ти кликна по мобилния.
— Не, ще го направим заедно.
— Ти си шефът.
— Да, аз съм.
Обаче се чувствах като неудачник. И в този момент реших да променя нещата и да намеря начин да се спася. Веднага след процеса.
Белмонт Шор има атмосфера на крайбрежно градче, въпреки че е квартал на Лонг Бийч. Дрискъл живееше в морскосиньо-бяла двуетажна кооперация в стила на петдесетте години на XX век край Бейшор, близо до кея.
Апартаментът се намираше на втория етаж и имаше външен коридор. Номер 24 беше по средата. Сиско почука и зае позиция отстрани на вратата, оставяйки ме изправен отпред.
— Майтапиш ли се? — попитах.
Той само ме погледна. Нямаше майтап.
Отстъпих настрани. Зачакахме, но никой не отговори, въпреки че още нямаше десет. Сиско повдигна вежди: питаше какво да прави.
Не отговорих. Обърнах се към парапета и погледнах надолу към паркинга пред блока. Няколкото свободни места бяха номерирани. Посочих натам.
— Дай да потърсим двайсет и четвърти номер и да видим дали колата му е тука.
— Ти върви — отвърна Сиско. — Аз ще поогледам наоколо.
— Какво ще поогледаш?
Не виждах нищо за проверяване. Един и половина метровият коридор минаваше пред всички апартаменти на втория етаж. Нямаше мебели и колела, само бетон.
— Ти просто иди да видиш на паркинга.
Слязох долу. След като се наведох да надникна под предниците на три коли, за да прочета написания на тротоара номер, разбрах, че номерата не съответстват на апартаментите. В кооперацията имаше дванайсет квартири, от 1 до 6 на долния и от 21 до 26 на горния етаж. Паркинг местата обаче бяха номерирани от 1 до 16. Предположих, че по тази схема Дрискъл трябва да е на номер 10, ако всеки апартамент разполага с място за паркиране, което ми се стори логично, тъй като имаше само шестнайсет места и видях, че по две са предназначени за гости и инвалиди.
Тъкмо пресмятах числата и зяпах десетгодишното БМВ, паркирано на номер 10, когато Сиско ме повика. Погледнах нагоре и той ми махна.
Качих се. Той стоеше пред отворената врата на апартамент 24 и ми даде знак да вляза.
— Спеше, ама накрая ми отвори.
Влязох вътре и видях чорлав мъж, седнал на диван в оскъдно мебелирана дневна. Косата му стърчеше на замръзнали къдрици и възли отдясно. Беше се наметнал с одеяло. Въпреки това бях сигурен, че е човекът от снимката, която Сиско бе свалил от акаунта на Доналд Дрискъл във фейсбук.
— Лъже — заяви мъжът. — Не съм го канил. Той разби вратата.
— Не, покани ме — възрази Сиско. — Имам свидетел.
И ме посочи. Мъжът проследи показалеца му с мътен поглед и за пръв път вдигна очи към мене. Видях, че ме е познал. Наистина беше Дрискъл. И бяхме попаднали на нещо.
— Ей, гледайте сега, не знам каква е…
— Вие ли сте Доналд Дрискъл? — попитах.
— Нищо няма да ти кажа. Не може да разбивате…
— Ей! — изрева Сиско.
Мъжът чак подскочи. Даже аз се сепнах, тъй като тази нова тактика на разпит ме изненада.
— Просто отговори на въпроса — по-спокойно продължи моят следовател. — Ти ли си Доналд Дрискъл?