— Кой пита?
— Знаеш кой пита — казах аз. — Позна ме още щом ме видя. И знаеш защо сме тук, Доналд, нали?
Приближих се и извадих призовката от джоба на якето си. Дрискъл беше висок, но мършав и бял като вампир, което ми се стори странно, понеже живееше на една пряка от плажа. Пуснах сгънатия документ в скута му.
— Какво е това? — попита той и го метна на пода, без да го разгъне.
— Това е призовка и можеш да я изхвърлиш, без да я прочетеш, обаче няма никакво значение. Призовката ти е връчена, Доналд. Имам свидетел и съм съдебен служител. Ако утре в девет не се появиш да свидетелстваш, гарантирам ти, че до обед ще се озовеш в затвора по обвинение в неуважение към съда.
Дрискъл се наведе и вдигна призовката.
— Ти майтапиш ли се с мен? Заради тебе ще ме убият.
Хвърлих поглед към Сиско. Определено бяхме попаднали на нещо.
— За какво говориш?
— Говоря за това, че не мога да свидетелствам! А съм се приближил до съда, а са ме очистили. Сигурно и в момента наблюдават квартирата ми!
Пак погледнах Сиско и отново насочих вниманието си към мъжа на дивана.
— Кой ще те убие, Доналд?
— Няма да ти кажа. Ти кой си мислиш, а?
Замери ме с призовката и тя отскочи от гърдите ми и падна на земята. Дрискъл скочи от дивана и понечи да се втурне към отворената врата. Одеялото се свлече от раменете му и видях, че е само по гащета и потник. Преди да направи и три крачки, Сиско го блъсна с тяло като футболен защитник и Дрискъл отхвърча към стената и се строполи на пода. Поставеният в рамка постер на момиче със сърф се откачи и рамката се разби на пода до него.
Моят следовател спокойно се наведе, изправи Дрискъл и го върна на дивана. Отидох при вратата и я затворих — опасявах се, че трясъкът може да доведе някой любопитен съсед.
— Не можеш да избягаш от това, Доналд — казах спокойно. — Разкажи ни каквото знаеш и какво си направил. Можем да ти помогнем.
— Ще помогнете да ме убият, задници такива. И май ми строшихте рамото, мамка ви!
Раздвижи ръката и рамото си, все едно загряваше за мач. Лицето му се сгърчи.
— Как си? — попитах.
— Нали ти казах, май е счупено. Усетих, че нещо поддава.
— Нямаше да можеш да я движиш, ако беше счупена — отбеляза Сиско.
Гласът му прозвуча заплашително, сякаш щеше да има още последици, ако наистина има счупено. Заговорих кротко и доброжелателно.
— Какво знаеш, Доналд? Защо представляваш опасност за Опарицио?
— Нищо не знам и не съм казал това име — ти го каза.
— Разбери, връчена ти е валидна призовка. Можеш да дойдеш и да свидетелстваш, или да останеш в затвора, докато го направиш. Помисли за следното обаче. Ако свидетелстваш за АЛОФТ и за това, което си направил, ще бъдеш защитен. Никой няма да ти направи нищо, защото ще е очевидно откъде е дошло. Това е единственият ти изход.
Той поклати глава.
— Да бе, очевидно, ако го направят сега. Ами след десет години, когато никой няма да си спомня за тъпия ти процес и те ще могат да се скрият зад всичките пари на света?
Нямаше какво да му отговоря.
— Виж, съдят моя клиентка, животът й е заложен на карта. Тя има малък син, а се опитват да й отнемат всичко. Няма да…
— Майната му, тя сигурно го е извършила. Говорим за две различни неща. Аз не мога да й помогна. Нямам доказателства. Нямам нищо. Просто ме оставете на мира! Ами моят живот? И аз искам да живея.
Погледнах го и тъжно поклатих глава.
— Не мога да те оставя на мира. Утре ще те призова за свидетел. Имаш право да откажеш да отговаряш. Даже можеш да се позовеш на Петата поправка, ако си извършил престъпления. Обаче ще дойдеш и те ще са там. Ще разберат, че ще си имат проблем с тебе. Най-добре си кажи всичко, Доналд. Признай си и ще получиш защита. След пет или след десет години — те никога няма да могат да ти направят нищо, понеже всичко ще е написано черно на бяло.
Дрискъл се взираше в един пълен с монети пепелник на масичката, ала виждаше нещо друго.
— Може би трябва да си взема адвокат — каза накрая.
Хвърлих поглед към Сиско. Тъкмо това не исках да се случи. Свидетел със собствен адвокат никога не е на добре.
— Естествено, чудесно, ако имаш адвокат, доведи го. Обаче адвокатът няма да попречи на този процес. Призовката е желязна, Доналд. Адвокатът ще ти вземе един бон, за да се опита да я обжалва, но няма да се получи. Така само ще ядосаш съдията, че му губиш времето.