14.
Рохас ме информира, че докато съм приказвал с Макренолдс, телефонът ми звънял няколко пъти. Проверих гласовата си поща — нямаше съобщения. После отворих дневника и видях, че през десетте минути, докато съм бил навън, са ме търсили четири пъти от номер с блокирано изписване. Интервалите между обажданията бяха прекалено големи, за да е грешно набиране от факс с включена опция за многократно звънене. Някой се опитваше да се свърже с мен, но явно не чак толкова спешно, че да остави съобщение.
Обадих се на Лорна и й казах, че пристигам. Осведомих я за сделката, която бях сключил с Макренолдс, и я предупредих да очаква позвъняване от правния отдел на Арчуей до края на деня. Тя се развълнува от перспективата за приходи от делото, по което досега имахме само разходи.
— Нещо друго?
— Андреа Фриман те търси два пъти.
Това може би обясняваше четирите обаждания.
— Даде ли й джиесема ми?
— Да.
— Мисля, че ми е звъняла, докато съм бил навън, но не е оставила съобщение. Сигурно става нещо.
Лорна ми продиктува номера, който й беше оставила прокурорката.
— Може би ще успееш да се свържеш с нея, ако й се обадиш веднага.
— Добре, само ми кажи къде са всички.
— Дженифър е тук в офиса. Сиско ми позвъни преди малко, връща се от някаква работа.
— Каква?
— Не каза.
— Хубаво. Значи ще се видим, когато пристигна.
Затворих и набрах номера на Фриман. Не се бяхме чували, откакто ме нападнаха момчетата с черните ръкавици. Даже Кърлин се беше отбил да ме види. Обаче от уважаемата ми опонентка нямаше дори картичка с пожелания за бързо оздравяване. А сега изведнъж шест обаждания само за една сутрин, но не и съобщение. Бях адски любопитен.
Тя отговори след първото иззвъняване и веднага премина на въпроса.
— Кога можеш да дойдеш? Искам да ти предложа нещо, преди да настъпим газта.
По този начин ми съобщаваше, че е отворена за възможността да приключим делото със споразумение, преди да се завъртят зъбните колела на процеса.
— Нали каза, че нямало да има предложение.
— Е, да речем просто, че разумът надделя. Не се отказвам от мнението си за твоите ходове в това дело, обаче не виждам защо клиентката ти трябва да плаща за тях.
Нещо ставаше. Усещах го. Беше се появил някакъв проблем в аргументацията й. Изгубено доказателство или отметнал се свидетел. Помислих си за Марго Шейфър. Може би имаше проблем със свидетелката. Нали Фриман не я бе призовала на предварителното изслушване.
— Не ми се идва в прокуратурата. Ти ела в офиса ми или пък да се срещнем на неутрална територия.
— Мен не ме е страх да вляза в лагера на врага. Къде е офисът ти?
Продиктувах й адреса и се уговорихме да се срещнем след час. Затворих и се опитах да се съсредоточа върху онова, което можеше да се е объркало в аргументацията на обвинението в този момент от играта. Пак се върнах към Шейфър. Трябваше да е тя.
Телефонът завибрира в дланта ми и погледнах дисплея.
„НЕПОЗНАТ НОМЕР“
Фриман пак ми звънеше, сигурно за да отмени срещата и да ми съобщи, че всичко е било номер, просто поредната маневра от прокурорския наръчник по практическа психология. Натиснах бутона и приех разговора.
— Да?
Мълчание.
— Ало?
— Майкъл Холър ли е?
Мъжки глас, непознат.
— Да, кой се обажда?
— Джеф Трамъл.
Трябваха ми няколко секунди, докато загрея, после изведнъж ме осени. Блудният съпруг.
— Джеф Трамъл, да, как сте?
— Добре, като че ли.
— Как намерихте номера ми?
— Сутринта разговарях с Лиза. Аз й се обадих. Тя ми каза, че трябвало да се свържа с вас.
— Ами, радвам се, че го правите. Джеф, известно ли ви е в какво положение се намира жена ви?
— Да, тя ми обясни.
— Не сте ли гледали новини?
— Тук няма ни телевизия, ни нищо. А не знам испански.
— Къде се намирате, Джеф?
— Предпочитам да не знаете. Сигурно ще кажете на Лиза, а точно сега не ми се ще тя да разполага с тази информация.
— Ще се върнете ли за процеса?
— Не знам. Нямам никакви пари.
— Ще ви дадем пари за пътуването. Можете да се върнете и да сте с жена си и сина си в този тежък момент. Можете и да дадете показания, Джеф. Да свидетелствате за къщата, банката и целия онзи натиск.
— Хм… не, не мога. Не искам да се излагам така, господин Холър. Не ми се струва редно.