— Добре, шефе.
— Е, както и да е.
Завъртях ключа и отворих вратата. Отвътре ме посрещна внезапен многогласен хор:
— Изненада!
Веднъж ме бяха простреляли в корема, след като отворих същата врата. Този път ме очакваше много по-приятна изненада. Дъщеря ми се втурна към мен, прегърна ме и аз я грабнах в обятията си. Огледах се и видях всички: Сиско, Лорна, Бълокс. Природеният ми брат Хари Бош и дъщеря му Мади. Маги също беше дошла. Приближи се след Хейли и ме целуна по бузата.
— Хм, трябва да ви съобщя една лоша новина — казах аз. — Днес нямам рожден ден. Боя се, че всички сте били подведени от някой с коварния план да получи парче торта.
Маги ме удари с юмрук по рамото.
— Рожденият ти ден е в понеделник. Кофти ден за изненадващ купон.
— Да, точно както го бях планирал.
— Хайде, влизай вътре и пусни Рохас. Никой няма да стои много. Просто искахме да те поздравим.
Наведох се и я целунах по бузата.
— Ами ти? — прошепнах в ухото й. — И ти ли няма да останеш?
— Ще видим.
Тя ме придружи в дефилето от ръкостискания, целувки и потупвания по гърба. Беше чудесно и напълно неочаквано. Настаниха ме на почетното място и ми поднесоха лимонада.
Купонът продължи около час и имах време да поговоря с всичките си гости. С Хари не се бяхме виждали от няколко месеца. Знаех, че е идвал в болницата, но тогава съм спял упоен. Предишната година бяхме работили заедно по един случай, аз — в ролята на извънреден прокурор. Беше приятно да сме на една и съща страна и си мислех, че това преживяване ще ни сближи. Обаче не се получи. Бош остана също толкова дистанциран, колкото винаги, а аз — също толкова натъжен от това.
Когато видях възможност, се приближих до него и застанахме един до друг пред прозореца, от който се разкриваше най-добър изглед към града.
— Оттук просто не може да не го обичаш, нали? — попита той.
Обърнах се към него, после пак към Лос Анджелис. И Хари пиеше лимонада. Беше ми казвал, че е спрял алкохола, когато малката му дъщеря отишла да живее при него.
— Разбирам какво искаш да кажеш — отвърнах.
Той си допи лимонадата и ми благодари за празненството. Отговорих му, че може да остави Мади при нас, ако тя иска да се видят с Хейли за по-дълго, ала той каза, че на сутринта щял да я води на стрелбището.
— На стрелбището ли? Ще водиш дъщеря си на стрелбището?!
— Имам оръжие вкъщи. Тя трябва да знае как да го използва.
Свих рамене. В това имаше логика.
Бош и дъщеря му си тръгнаха първи и скоро партито свърши. Всички си отидоха, освен Маги и Хейли. Бяха решили да пренощуват при мен.
Изтощен от деня, седмицата и месеца, взех дълъг душ и си легнах рано. Скоро дойде Маги, след като беше уговорила Хейли да спи в нейната стая. Затвори вратата и разбрах, че ще получа истинския подарък за рождения ми ден.
Не си носеше пижама. Легнал по гръб я наблюдавах, докато се събличаше и се вмъкваше под завивката при мене.
— Знаеш ли, ти си голяма работа, Холър — прошепна Маги.
— Какво съм направил този път?
— Току-що наруши всички граници.
Качи се отгоре ми, наведе се и косите й обгърнаха лицето ми от всички страни. Целуна ме и бавно започна да движи хълбоци, после доближи устни до ухото ми.
— Е, всичко функционира нормално, нали така ти е казал докторът?
— Така ми каза.
— Сега ще проверим.
Трета част
Болеро
18.
Луис Опарицио не желаеше да му връчат призовка. Беше адвокат и знаеше, че това е единственият начин да бъде привлечен като свидетел в процеса на Лиза Трамъл. Като избягваше призовката, избягваше и даването на показания. Независимо дали го бяха предупредили за защитната стратегия, или просто беше достатъчно умен, за да я разбере сам, той просто изчезна тъкмо когато започнахме да го издирваме. Местонахождението му бе неизвестно и всички обичайни трикове на занаята да го открием и измъкнем от леговището му се провалиха. Не знаехме дали изобщо е в страната, камо ли в Лос Анджелис.
Опарицио разполагаше с едно огромно предимство. Парите. С достатъчно пари можеш да се скриеш от всеки на този свят и той го знаеше. Притежаваше много жилища в много щати, коли и даже частен самолет, с който можеше бързо да стигне от една точка до друга. Когато се придвижваше, било то от един щат в друг или от дома си в Бевърли Хилс до офиса си пак там, около него имаше цяла фаланга охранители.