— Можеше да се обадиш.
— На оня телефон му свършиха кредитите. Трябва да си купя нов.
Реших да подложа Джеф Трамъл на малък тест.
— Къде беше, когато ми се обади?
Той сви рамене, уж вече спокойно можеше да ми каже.
— В Росарито. Отседнал съм там.
Лъжеше. Сиско бе проследил онова обаждане. Имах номера на телефона и най-близката клетка. Беше ми позвънил от Венис Бийч, на около триста и двайсет километра от Росарито Бийч в Мексико.
— За какво искаш да говориш с мене, Джеф?
— Мога да ти помогна бе, човек.
— Да ми помогнеш ли? Как?
— Чух се с Лиза. Тя ми каза за чука, дето са го намерили. Не е неин… тъй де, наш. Мога да ти кажа къде е нашият. Да те заведа при него.
— Добре тогава, къде е?
Той кимна и погледна надясно към града в подножието на хълмовете. До нас стигаше несекващият шепот на трафика.
— Това е проблемът, господин Холър. Имам нужда от малко пари. Искам да се върна в Мексико. Там не ти трябва много, но все пак ти е нужно някакво начало, ако разбираш какво искам да кажа.
— И колко ти трябват за това начало?
Джеф се обърна и ме погледна в очите, защото говорех на неговия език.
— Само десет бона бе, човек. Ти ще получиш всички онез кинти от киното и десет хилядарки даже няма да ги усетиш. Дай ми ги и аз ще ти дам чука.
— И толкова?
— Да бе, човек, ще ти се махна от главата.
— А какво ще кажеш да свидетелстваш в полза на Лиза на процеса? Спомняш ли си, разговаряхме за това?
Той поклати глава.
— Не, не мога. Не ме бива да свидетелствам. Обаче мога да ти помагам отвън. Нали разбираш, да те заведа при чука, такива неща. Хърб каза, че чукът бил най-важната им улика, ама т’ва са врели-некипели, понеже знам къде е истинският.
— Значи си приказвал и с Хърб Дал, а?
По гримасата му видях, че се е изпуснал. Явно не биваше да споменава за кинаджията.
— Уф, не, не, всъщност Лиза ми каза, че е казал така. Изобщо не го познавам.
— Виж какво ще те питам, Джеф. Откъде да знам, че това е истинският чук, а не някакъв друг, който сте изфабрикували с Лиза и Хърб?
— Казвам ти, знам къде е. Аз го оставих там. Аз!
— Само че няма да свидетелстваш и в такъв случай аз имам чук, ама нямам показания. Знаеш ли какво означава „взаимозаменяемост“ в правото, Джеф? Когато един предмет може да се замени с друг, също такъв. Ето за какво става дума. Твоят чук не ми върши никаква работа без показанията ти. Трябва да свидетелстваш, иначе няма никакъв смисъл от него.
— Хмм…
Изглеждаше съкрушен.
— Къде е чукът, Джеф?
— Няма да ти кажа. Освен него нямам нищо друго.
— Няма да ти платя и цент, Джеф. Даже да вярвах, че има чук и че е истинският чук, пак нямаше да ти платя нито цент. Не става така. Премисли всичко и ми се обади.
— Добре.
— А сега чупката от верандата ми.
Отпуснах пистолета до бедрото си, влязох вътре и заключих вратата. Грабнах ключовете за колата от кутията с пица и бързо се насочих към задния изход. Излязох и се промъкнах покрай къщата до дървената врата, която водеше към улицата. Открехнах я и надникнах навън.
Джеф Трамъл го нямаше, обаче чух запалване на автомобилен двигател. Зачаках и скоро по улицата мина автомобил. Изскочих навън и се вторачих в задния номер, но бях закъснял. Колата се отдалечаваше надолу по склона. Видях, че е син седан, но толкова се бях съсредоточил върху номера, че не обърнах внимание на марката и модела. Веднага щом се скри зад първия завой, забързах нагоре към линкълна.
За да го проследя, трябваше бързо да се спусна по хълма и да видя накъде завива по Лоръл Кениън Булевард. Иначе имаше петдесет процента вероятност да го изгубя.
Но закъснях. Когато линкълнът преодоля острите завои и пред мен се появи кръстовището на Лоръл Кениън, синия седан вече го нямаше. Спрях на знака „стоп“ и не се поколебах. Завих надясно и потеглих на север.
Сиско беше проследил обаждането на Джеф Трамъл до Венис, ала иначе цялото дело се въртене около Долината. Затова се насочих натам.
Платното за на север беше еднолентово и се разширяваше в две ленти чак след като пресечеше Холивудските хълмове. Така и не успях да настигна Трамъл и скоро разбрах, че съм избрал грешната посока. Венис. Трябваше да завия на юг.
Не си падам по студена или претоплена пица, затова се отбих да вечерям в „Дейли Грил“ на Лоръл и Вентура. Паркирах в подземния гараж и вървях към ескалатора, когато се сетих, че колтът още е затъкнат отзад под пояса на шортите ми. Лошо. Върнах се в линкълна и пъхнах оръжието под седалката, после проверих дали съм заключил вратата.