Въпреки че беше рано, в ресторанта имаше много хора. Седнах на бара, вместо да чакам за маса, и си поръчах леден чай и пирог с пилешко. После отворих телефона и позвъних на клиентката си. Тя отговори веднага.
— Лиза, обажда се адвокатът ти. Ти ли прати мъжа си да говори с мене?
— Ами, казах му, че трябва да се срещне с теб, да.
— Твоя ли беше идеята, или на Хърб Дал?
— Не, моя. Искам да кажа, Хърб беше тук, обаче идеята беше моя. Разговаря ли с него?
— Да.
— Каза ли ти къде е чукът?
— Не. Поиска десет хиляди долара, за да ми каже.
Последва мълчание, но аз търпеливо изчаках.
— Мики, това не ми се струва много за нещо, което ще опровергае доказателството на обвинението.
— За доказателства не се плаща, Лиза. Ако го направиш, ще изгубиш. Къде се е настанил мъжът ти?
— Не пожела да ми каже.
— Ти лично ли разговаря с него?
— Да, дойде тук. Изглежда отвратително, нали?
— Трябва да го открия, за да му връча призовка. Имаш ли някаква…
— Той няма да свидетелства. Заяви ми го. За нищо на света. Иска само пари й да ме гледа как се мъча. Не му пука даже за родния му син. Изобщо не поиска да го види.
Донесоха ми поръчката и барманът ми доля чай. Пробих коричката с вилицата си, просто за да изпусна част от парата. Щяха да минат цели десет минути, докато пирогът изстине достатъчно, за да мога да го изям.
— Чуй ме, Лиза, важно е. Имаш ли някаква представа къде може да живее или да е отседнал?
— Не. Каза, че идвал от Мексико.
— Лъже. Бил е тук през цялото време.
Това явно я удиви.
— Откъде знаеш?
— От телефонните записи. Виж, няма значение. Ако ти се обади или се отбие, разбери къде се е настанил. Обещай му, че ще получи пари и изобщо каквото и да е, само разбери къде е. Ако успеем да го доведем в съда, той ще трябва да ни каже за чука.
— Ще опитам.
— Това не стига, Лиза. Просто го направи. Става дума за живота ти.
— Добре, добре.
— Когато разговаряхте, той спомена ли нещо за чука?
— Нищо конкретно. Каза само: „Спомняш ли си, че държах чука в колата, когато ходех да връщам беемвета с просрочени вноски?“ Когато работеше в представителството, понякога го пращаха да взима коли от неизправни длъжници. Във фирмата се редуваха. Мисля, че носеше чука за самозащита или в случай че се наложи да отвори без ключ, такива неща.
— Значи е искал да каже, че чукът от комплекта във вашия гараж е бил в колата му, така ли?
— Предполагам. В бавареца. Само че фирмата си взе колата, след като той я заряза и изчезна.
Кимнах. Можех да възложа на Сиско да провери дали в багажника на изоставеното от Джеф, Трамъл БМВ е имало чук.
— Добре, Лиза. Джеф имаше ли приятели тук в града?
— Не знам. Имаше във фирмата, но не е водил никого вкъщи. Нямахме семейни приятели.
— Знаеш ли имената на някои от колегите му във фирмата?
— Не.
— Не ми помагаш особено, Лиза.
— Съжалявам. Не мога да се сетя. Не харесвах приятелите му. Казах му да не ги води вкъщи.
Поклатих глава. Кои бяха моите приятели извън работата? Маги можеше ли да отговори на същите въпроси за мен?
— Добре, Лиза, засега стига. Искам да си помислиш за утре. Спомни си какво си говорихме. Как да се държиш и да реагираш пред съдебните заседатели. От това ще зависи много.
— Знам. Готова съм.
Ще ми се аз да бях готов.
21.
Съдия Пери искаше да навакса част от изгубеното предишния петък съдебно време, затова в понеделник сутрин своеволно ограничи встъпителните пледоарии до трийсет минути, въпреки че през уикенда обвинението и защитата уж се бяха трудили над едночасови изказвания. Всъщност това напълно ме устройваше. Съмнявах се, че ще говоря и десет минути. Колкото повече каже защитата, толкова повече има какво да атакува обвинението в заключителните пледоарии. От гледна точка на защитата, по-малкото винаги е повече. Своенравното решение на съдията обаче явно ни пращаше послание. Магистратът съобщаваше на нас, обикновените юристи, че здраво държи юздите в съдебната зала. И че ние сме само приходящи.
Фриман започна първа и какъвто ми е обичаят, аз не изпусках от очи съдебните заседатели. Слушах я внимателно, готов всеки момент да възразя, но дори не поглеждах към нея. Исках да видя как я възприемат заседателите. Исках да видя дали интуитивното ми усещане за тях ще се окаже вярно.