Тя говореше ясно и красноречиво. Без превземки, без парадиране. С поглед право към целта.
— Днес сме се събрали тук за едно нещо — каза прокурорката, изправена в откритото пространство непосредствено пред ложата на съдебните заседатели. — Тук сме заради гнева на една жена. Заради потребността й да даде воля на своето разочарование от провалите и предателствата в собствения й живот.
Естествено, тя отдели повечето от определеното й време за предупреждения към заседателите да внимават с „фокусите на защитата“, както се изрази. Уверена в доказателствата си, Фриман се целеше в моите.
— Защитата ще се опита да ви убеди в какво ли не. В коварни заговори и изтънчен драматизъм. Това убийство е тежко, но историята е елементарна. Не се оставяйте да ви заблудят. Наблюдавайте внимателно. Слушайте внимателно. Всичко казано тук днес трябва да бъде подплатено с доказателства по време на процеса. С истински доказателства.
— Това престъпление е грижливо подготвено. Убийцата е знаела навиците на Мичъл Бондюрант. Дебнела го е. Чакала го е в засада и после го е нападнала светкавично и злоумишлено. Тази убийца е Лиза Трамъл и по време на процеса вината й ще бъде доказана. — Фриман обвинително посочи с показалец клиентката ми. Както я бях инструктирал, Лиза отговори на погледа й, без дори да мигне.
Съсредоточих се върху заседател номер три, който седеше в средата на първия ред. Лиандър Лий Фърлонг-младши. Моят коз. Единственият заседател, на когото разчитах да гласува за мене докрай. Даже това да доведеше до невъзможност заседателите да вземат окончателно решение.
Около половин час преди да започне процедурата по избор на съдебни заседатели съдебният секретар ми връчи списък с осемдесет кандидати. Дадох го на своя следовател, който излезе в коридора, отвори лаптопа си и се захвана за работа.
Интернет дава много възможности за проверка на потенциалните заседатели, особено когато процесът ще се върти около финансови трансакции като просрочване на ипотека. Всеки кандидат попълва анкета, в която отговаря на основни въпроси: Вие или ваш много близък роднина имали ли сте просрочена ипотека? Отнеман ли ви е неизплатен автомобил заради просрочени вноски? Подавали ли сте искане за обявяване на банкрут? Това бяха елиминиращи въпроси. Всеки, който отговореше положително, щеше да бъде отхвърлен или от съдията, или от прокурора, защото се смяташе, че е пристрастен и не е в състояние да прецени доказателствата обективно.
Това елиминиране обаче е прекалено общо и между редовете остават неясноти. В това се състоеше работата на Сиско. Когато съдията покани първата група от дванайсет кандидати и започна да преглежда анкетите им, Войчеховски ми донесе бележките си по седемнайсет от осемдесетте. Трябваха ми хора с лош опит и може би даже неприязън към банките или държавните институции. Сред седемнайсетте имаше както хора, които направо бяха излъгали в анкетите си за банкрути или отнети неизплатени коли, така и ищци по граждански искове срещу банки. Сред тях беше и Лиандър Фърлонг.
Двайсет и девет годишният Лиандър Лий Фърлонг-младши работеше като помощник-управител в супермаркет от веригата „Ралфс“ в Чатсуърт. Той бе отговорил отрицателно на въпроса за просрочена ипотека. Дигиталната проверка на Сиско обаче обхващаше някои национални база данни и моят следовател се беше натъкнал на информация за имот с просрочена ипотека в Нашвил, щата Тенеси, който през 1994-та бил продаден на търг. Като собственик се посочваше Лиандър Лий Фърлонг. Ищец по делото беше Фърст Нешънъл Банк ъв Тенеси.
Името изглеждаше рядко срещано и двата случая трябваше да са свързани. По време на търга моят кандидат-заседател трябваше да е бил тринайсетгодишен. Предположих, че баща му е изгубил имота в полза на банката. И Лиандър Лий Фърлонг-младши не го споменаваше в анкетата.
Докато отминаваше вторият ден от избора на съдебни заседатели, нервно чаках Фърлонг да бъде избран на случаен принцип и да седне в ложата за разпит от съдията и страните. Междувременно отхвърлих неколцина добри кандидати, като използвах правото си на неаргументиран отвод, за да освободя места в ложата.
На четвъртата сутрин номерът на Фърлонг най-после излезе и го настаниха в ложата за разпит. Когато го чух да говори с южняшки акцент, разбрах, че той е моят коз. Нямаше начин да не мрази банката, отнела имота на родителите му. И го криеше, за да влезе в съдебния състав.