Фърлонг отговори с лекота на съдията и прокурорката, като казваше точно каквото трябва и се представяше за богобоязлив работяга с консервативни ценности и либерални възгледи. Когато дойде моят ред, му зададох само няколко общи въпроса и после му отправих изненадващо питане. Исках да изглежда приемлив за мен. Попитах го дали смята, че хората с просрочена ипотека са достойни за презрение, или човек понякога може да има основателни причини да не е в състояние да изплаща вноските за дома си. Със своя южняшки акцент Фърлонг заяви, че всеки случай бил различен и не можело да се правят обобщения за всички с просрочени ипотеки.
Няколко минути и два-три въпроса по-късно Фриман му продупчи билета и аз не възразих. Сега само трябваше да се надявам, че обвинението няма да разкрие миналото на семейството му, защото в такъв случай моментално щяха да го натирят от съдебния състав.
Нарушавах ли етиката или правилата, като не издавах на съда тайната на Фърлонг? Зависи какво разбирате под „много близък“ — например „много близък роднина“. Представите за това кой роднина е „много близък“ се променят през живота. В анкетата на Фърлонг пишеше, че е женен и има малък син. Сега жена му и детето му бяха неговите най-близки роднини. Баща му даже можеше да не е жив. Зададеният въпрос гласеше: „Вие или ваш много близък роднина имали ли сте просрочена ипотека?“
Тъй че тук имаше неяснота и аз не смятах, че съм длъжен да помогна на обвинението, като посоча какво е пропуснато във въпроса. Фриман имаше същия списък с имена и можеше да разполага с почти неограничените възможности на окръжна прокуратура и ЛАПУ. Все някой в тези две бюрократични машини трябваше да е не по-малко интелигентен от моя следовател. Можеха сами да си правят проверките. В противен случай си оставаше за тяхна сметка.
Наблюдавах Фърлонг, докато Фриман изреждаше своите доказателства: оръжието на убийството, свидетелката, кръвта по обувката на обвиняемата и насочения й срещу банката гняв. Той седеше, опрял лакти върху подлакътниците на стола си и долепил върховете на пръстите си едни към други пред устата си. Сякаш криеше лицето си и я гледаше над ръцете си. Позата му ми подсказваше, че съм познал. Той беше моят коз, нямаше грешка.
Прокурорката започна да изпуска пара, докато рецитираше орязаната си пледоария и обясняваше, че всички доказателства щели да потвърдят виновността на обвиняемата извън всякакво основателно съмнение. Тук очевидно беше съкратила част от речта си, за да спази наложеното от съдията ограничение. Знаеше, че може да обобщи всичко в заключителните си думи, затова прескочи голяма част и премина към извода.
— Дами и господа, кръвта ще проговори — заяви прокурорката. — Следете доказателствата и те ще ви отведат без никакво съмнение до Лиза Трамъл. Тя е отнела живота на Мичъл Бондюрант. Отнела му е всичко. И сега е моментът да получи възмездие.
Фриман благодари на съдебните заседатели и се върна на мястото си. Сега беше мой ред. Спуснах ръка под масата, за да си проверя ципа. Достатъчно е само веднъж да си излизал пред заседателите с отворен дюкян и това никога няма да се повтори.
Изправих се и заех същото място, на което беше стояла Фриман. За пореден път се опитах да не показвам, че все още се възстановявам от травмите си. И подех.
— Дами и господа, искам да започна с две встъпления. Казвам се Майкъл Холър и съм адвокат на обвиняемата. Моята работа е да защитавам Лиза Трамъл от тези изключително сериозни обвинения. Нашата конституция гарантира на всеки обвинен в престъпление в тази страна право на пълноценна и убедителна защита и тъкмо това възнамерявам да направя по време на процеса. Предварително се извинявам, ако с това разсърдя някой от вас, но ви моля да не забравяте, че моите действия не бива да се отразяват на Лиза.
Обърнах се към масата на защитата и вдигнах ръка, сякаш за да приветствам Трамъл с добре дошла.
— Би ли се изправила за малко, Лиза?
Тя стана от стола си, обърна се леко към съдебните заседатели и бавно плъзна очи по дванайсетте лица. Изглеждаше изпълнена с решителност, непречупена. Точно както й бях казал.
— А това е Лиза Трамъл, обвиняемата. Госпожа Фриман иска да повярвате, че Лиза е извършила това престъпление. Тя е висока метър и шейсет, тежи четирийсет и девет кила с мокри дрехи и е гимназиална учителка. Благодаря, Лиза. Можеш да седнеш.
Трамъл отново зае мястото си и аз се обърнах към съдебните заседатели, като непрекъснато местех поглед от лице на лице, докато говорех.