— С госпожа Фриман сме на едно мнение, че това жестоко престъпление е извършено хладнокръвно. Никой не е имал право да отнеме живота на Мичъл Бондюрант и онзи, който го е извършил, трябва да бъде изправен пред правосъдието. Но и никога не бива да се прибързва с присъдата. И доказателствата ще потвърдят, че се е случило тъкмо това. Следователите по делото са видели малката картина и лесното напасване на факти. Убягнала им е голямата картина. Не са разкрили истинския убиец.
Зад себе си чух гласа на Фриман.
— Ваша чест, може ли да се приближим?
Пери се намръщи, но ни даде знак да отидем при него. Последвах прокурорката отстрани на съдийската маса, като пътьом формулирах отговора си на възражението, което знаех, че ще повдигне. Съдията включи заглушаващо устройство, за да не позволи на заседателите да чуят нещо, което не е за техните уши, и тримата се наведохме един към друг.
— Ваша чест, не обичам да прекъсвам встъпителни пледоарии, обаче това тук не прилича на такава — започна Фриман. — Господин адвокатът ще ни изложи ли фактите, които възнамерява да докаже, или просто ще говори общи приказки за някакъв тайнствен убиец, който е известен само на него?
Пери се обърна към мен в очакване на отговор. Погледнах си часовника.
— Ваша чест, възразявам срещу възражението. Още не са изтекли и пет минути от отделените ми трийсет, а тя вече възразява, защото не съм изложил никакви факти?! Я стига, ваша чест, тя се опитва да ме изложи пред заседателите! Настоявам да приемете от нея възражение с постоянно действие и да не й позволявате повече да ме прекъсва.
— Мисля, че той има право, госпожо Фриман — съгласи се съдията. — Още е много рано за възражения. Сега ще го приема като постоянно възражение и лично ще се намеся, ако се наложи. Върнете се на масата на обвинението и не се обаждайте.
Той изключи заглушаващото устройство и върна стола си в центъра на масата. Ние с Фриман заехме местата си.
— Както казвах, преди да ме прекъснат, в това дело има голяма картина и защитата ще ви я покаже. Обвинението иска да повярвате, че става дума за обикновено отмъщение. Но убийството никога не е обикновено и ако следователят или прокурорът търсят лесни пътища за неговото разкриване, със сигурност ще им убегне нещо. Включително убиецът. Лиза Трамъл изобщо не е познавала Мичъл Бондюрант. Никога не се е срещала с него. Не е имала мотив да го убие, защото мотивът, който ще ви представи обвинението, е измислен. Ще ви убеждават, че тя е убила Мичъл Бондюрант, защото е щял да отнеме дома й. Всъщност той нямаше да й отнеме дома и ние ще го докажем. Мотивът е като корабен рул. Без него корабът е подвластен на капризите на вятъра. И точно такива са доказателствата на обвинението. Вятър.
Пъхнах ръце в джобовете си и наведох поглед към краката си. Преброих наум до три и когато вдигнах очи, гледах право към Фърлонг.
— Всъщност в това дело става въпрос за пари. За епидемията от просрочени ипотеки, която мори страната ни. Това не е обикновено отмъщение. Това е хладнокръвно и добре пресметнато убийство на човек, заплашвал да разкрие корупцията на нашите банки и техните посредници при отнемане на имоти с просрочена ипотека. Става въпрос за пари, за хората, в които са парите и които не искат да се разделят с тях на никаква цена — даже на цената на убийство.
Направих нова пауза, промених позата си и плъзнах очи по ложата. Когато стигнах до заседателната Естър Маркс, задържах погледа си върху нея. Знаех, че е самотна майка и работи като офис мениджър в модния квартал. Сигурно печелеше по-малко от мъжете на същия пост и я бях нарочил за човек, който ще съчувства на клиентката ми.
— Лиза Трамъл е обвинена в убийство, което не е извършила. Тя е изкупителната жертва. Активно е протестирала срещу банката и незаконните процедури при просрочени ипотеки. Борила се е срещу тях и затова й е наложена ограничителна заповед. Същите неща, поради които мързеливите следователи са я заподозрели, са я превърнали в идеалната изкупителна жертва. И ние ще ви го докажем.
Всички погледи бяха отправени към мен. Бях привлякъл цялото им внимание.
— Доказателствата на обвинението няма да издържат — продължих аз. — Ще ги опровергаем едно по едно. Критерият, въз основа на който сте длъжни да вземете решение, е виновност извън всякакво основателно съмнение. Настоявам да внимавате и разсъждавате сами. И тогава, гарантирам ви, ще имате толкова основателни съмнения, че няма да знаете какво да ги правите. И ще си зададете един-единствен въпрос. Защо? Защо обвиняват тази жена в това престъпление? Защо я подлагат на всичко това?