Последна пауза. Кимнах и им благодарих за вниманието, след което бързо се върнах на мястото си и седнах. Лиза постави длан върху ръката ми в знак на признателност, че се застъпвам за нея. Един от нашите предварително подготвени жестове. Знаех, че е такъв, но все пак ми стана приятно.
Съдията обяви петнайсетминутна почивка преди началото на свидетелските показания. Докато залата се изпразваше, останах на масата на защитата. Встъпителната ми пледоария беше затвърдила усещането ми за набиране на инерция. През следващите няколко дни обвинението щеше да владее положението, ала Фриман вече знаеше, че ще дойде и моят ред.
— Благодаря ти, Мики — каза Лиза Трамъл, докато се изправяше, за да излезе в коридора е Хърб Дал, който я чакаше до портала.
Погледнах го и й казах:
— Още е рано да ми благодариш.
22.
След почивката Андреа Фриман започна с основополагащите свидетели на обвинението, както ги наричам. Техните показания често са драматични, обаче нямат връзка с вината или невинността на обвиняемия. Призовават ги просто като елемент от структурата на самото обвинение, за да положат основите за доказателствата, които ще дойдат по-късно.
Първа свидетелства рецепционистката в Уест Ланд Нешънъл, Рики Санчес — жената, открила трупа на пострадалия в гаража. Нейното значение се изразяваше в това, че допринасяше за определяне часа на смъртта и разкриваше пред съдебните заседатели шока от убийството за обикновените хора.
Санчес пътувала за работа от долината Санта Кларита и строго спазвала сутрешните си навици. Тя разказа, че винаги влизала в гаража в 08:45 и имала десет минути да паркира, да стигне до служебния вход и да заеме мястото си до 08:55, за да се приготви за отварянето на банката в 09:00.
В деня на убийството също не изневерила на привичката си и намерила свободно място на около десет места от това на Мичъл Бондюрант. След като заключила колата си, тя тръгнала към моста, свързващ гаража със сградата на банката. И тогава открила трупа. Първо видяла разлятото кафе, после отвореното куфарче на земята и накрая Мичъл Бондюрант, проснат по очи и цял в кръв.
Санчес приклекнала до него и проверила дали дава признаци на живот, след това извадила джиесема си от дамската си чантичка и позвънила на спешния телефон.
Защитата рядко печели точки с основополагащите свидетели. Техните показания обикновено са точно установени и не допринасят за изясняване на въпроса за вината или невинността. И все пак не се знае. Когато ми дадоха думата за кръстосан разпит, станах и изстрелях няколко въпроса, просто за да видя какво може да изскочи.
— Госпожо Санчес, вие описахте неизменните си сутрешни навици, обаче щом вкарате колата си в гаража на банката, повече не може да става дума за навик, прав ли съм?
— Не съм сигурна какво искате да кажете.
— Искам да кажа, че не ви е определено специално място за паркиране и следователно навиците ви свършват дотам. Влизате в гаража и трябва да си търсите място, нали така?
— Ами, нещо такова. Банката още не е отворена и има много свободни места. Обикновено се качвам на втория етаж и паркирам там, където и онзи ден.
— Добре. В миналото случвало ли се е да се засичате сутрин с господин Бондюрант?
— Не, той обикновено отиваше по-рано от мене.
— Да се върнем на деня, в който сте открили трупа на господин Бондюрант. Къде в гаража видяхте обвиняемата Лиза Трамъл?
Тя се замисли, сякаш и задавам коварен въпрос. Така си и беше.
— Не я… Не съм я виждала.
— Благодаря, госпожо Санчес.
След това свидетелската скамейка зае телефонистката от спешния телефон, отговорила на обаждането на Санчес в 08:52. Казваше се Лашанда Гейнс и показанията й бяха използвани главно за да представи записа на обаждането на предишната свидетелка. Прослушването на този запис беше изключително драматична и излишна маневра, но съдията го допусна въпреки моето възражение по време на предварителното изслушване. Фриман пусна четирийсет секунди от записа, след като раздаде, транскрипциите на заседателите, съдията и защитата.
Гейнс: Деветстотин и единайсет, какво се е случило?
Санчес: Тук има един човек, мисля, че е мъртъв! Целият е в кръв и не мърда.
Гейнс: Как се казвате?
Санчес: Рики Санчес. Намирам се в гаража, на Уест Ланд Нешънъл в Шърман Оукс.
(пауза)
Гейнс: Това на Вентура Булевард ли е?