Санчес: Да, ще пратите ли някого?
Гейнс: Полицията и линейката вече пътуват към вас.
Санчес: Мисля, че вече е мъртъв. Има много кръв.
Гейнс: Познавате ли го?
Санчес: Мисля, че е господин Бондюрант, но не съм сигурна. Искате ли да го преобърна?
Гейнс: Не, просто изчакайте полицията. Заплашвали ви опасност, госпожо Санчес?
(пауза)
Санчес: Хм, едва ли. Не виждам никого наоколо.
Гейнс: Добре, изчакайте полицията и не затваряйте телефона.
Не си направих труда да я разпитвам. От това защитата нямаше да спечели нищо.
Фриман нанесе първия си удар, след като освободиха Гейнс. Очаквах да продължи с първия отзовал се на повикването полицай. Да го разпита за пристигането на местопрестъплението, за отцепването на района, и да покаже съответните снимки на съдебните заседатели. Тя обаче призова Марго Шейфър, свидетелката, която поставяше Трамъл в близост до банката. Веднага разбрах каква стратегия прилага обвинението. Вместо да прати заседателите на обяд със спомена за снимките от местопрестъплението, Фриман им поднасяше първия разобличителен момент от процеса. Първите показания, които свързваха Трамъл с престъплението.
Плана й си го биваше, но прокурорката не знаеше онова, което знаех за свидетелката й аз. Само се надявах да стигна до нея преди обедната почивка.
Дребничката Шейфър изглеждаше нервна и бледа. Наложи се да наведе микрофона от положението, в което го беше оставила Гейнс.
По време на прекия разпит Фриман установи, че Шейфър е касиерка в банката, върнала се на работа преди четири години, след като отгледала децата си. Нямала кариеристични амбиции, просто й харесвали отговорността на тази работа и контактите с клиентите.
След още няколко лични въпроса, целящи да установят хармонична връзка между Шейфър и съдебните заседатели, Фриман се насочи към същността на нейните показания и я попита за утрото на убийството.
— Закъснявах — отговори свидетелката. — Трябва да съм на гишето си в девет. Първо отивам да си взема касата от трезора и се разписвам за нея. Затова обикновено съм там към девет без петнайсет. Онзи ден обаче попаднах на задръстване на Вентура Булевард, имаше катастрофа, и много закъснях.
— Спомняте ли си колко точно, госпожо Шейфър? — попита Фриман.
— Да, точно десет минути. Постоянно гледах часовника на таблото. Закъснявах точно с десет минути.
— Добре, и когато наближихте банката, видяхте ли нещо необичайно или обезпокоително?
— Да, видях.
— Какво видяхте?
— Видях Лиза Трамъл да се отдалечава по тротоара от банката.
Изправих се и възразих, че свидетелката не е знаела откъде се е отдалечавала жената, която е разпознала като Трамъл. Съдията се съгласи и прие възражението.
— В каква посока вървеше госпожа Трамъл? — попита прокурорката.
— На изток.
— И къде се намираше спрямо банката?
— На половин пряка източно от банката и вървеше на изток.
— Значи е вървяла в посока, обратна на банката, нали?
— Да, точно така.
— И от какво разстояние я видяхте?
— Шофирах на запад по Вентура и бях в лявата лента, за да мога да се престроя и да завия към входа на гаража. Тъй че тя беше на три ленти от мене.
— Обаче сте си гледали пътя, нали?
— Не, когато я забелязах, бях спряла на светофар.
— Значи тя ви се е падала под прав ъгъл, когато сте я видели, така ли?
— Да, точно оттатък улицата.
— А откъде знаехте, че тази жена е обвиняемата Лиза Трамъл?
— Нейни снимки бяха закачени в служебната стая и трезора. Освен това около три месеца преди това бяха показали снимката й на служителите в банката.
— Защо?
— Защото имаше ограничителна заповед, която й забраняваше да се приближава до банката на разстояние, по-малко от трийсет метра. Показаха ни нейната снимка и ни помолиха веднага да съобщим на началниците си, ако я забележим на територията на банката.
— Можете ли да кажете на съдебните заседатели в колко часа видяхте Лиза Трамъл да върви на изток по тротоара?
— Да, знам точно, защото закъснявах. Беше девет без пет.
— Значи в девет без пет Лиза Трамъл е вървяла на изток в посока, обратна на банката, така ли?
— Да, точно така.
Със следващите си няколко въпроса Фриман установи, че Лиза Трамъл се е намирала на половин пряка от банката само минути след съобщението за убийството на спешния номер. Тя приключи със свидетелката в 11:30 и съдията попита дали искам да направим обедна почивка по-рано и да започна кръстосания си разпит следобед.