— Госпожо Шейфър, познавате ли това място?
Трийсет на сто и трийсет сантиметровото сателитно изображение показваше въпросната отсечка от две преки на Вентура Булевард. Бълокс го беше свалила от Гугъл Ърт и бяхме платили само да го увеличат и монтират върху табло.
— Да. Прилича на изглед отгоре към Вентура Булевард. Виждат се банката и кръстовището със Сидрос Авеню на около една пряка оттам.
— Да, това е изглед отгоре. Моля, приближете се и с маркера върху долния перваз на статива оградете мястото, където смятате, че сте видели Лиза Трамъл.
Шейфър погледна съдията, за да му поиска разрешение. Той одобрително кимна и свидетелката слезе от скамейката, взе черния маркер и огради участък от тротоара на половин пряка от входа на банката.
— Благодаря, госпожо Шейфър. Бихте ли отбелязали за съдебните заседатели къде се намираше колата ви, когато сте погледнали през прозореца и уж сте видели Лиза Трамъл?
Тя постави точка в средната лента, най-малко на три автомобилни дължини от кръстовището.
— Благодаря, госпожо Шейфър. Можете да се върнете на мястото си.
Жената остави маркера на статива и седна на скамейката.
— Колко коли имаше пред вас на светофара, как смятате?
— Поне две. Може би три.
— Ами в лявото платно? Имаше ли коли, които са чакали да завият?
Свидетелката беше готова за този въпрос и не се подведе.
— Не, виждах ясно тротоара.
— Било е пиков час, а вие твърдите, че никой не е чакал да завие в лявото платно, така ли?
— Не и успоредно с мен. Но аз бях на две-три коли разстояние от кръстовището. Някой може и да е чакал да завие, само че не до мене.
Попитах съдията дали може да поставя на статива второто табло, „доказателствено средство на защитата №1Б“, и той ми позволи. И това беше увеличена снимка, но от земята. Бе я направил Сиско през прозореца на колата си, чакайки на светофара в средното платно на Вентура Булевард и Сидрос Авеню в 08:55 в понеделник, един месец след убийството. В долния десен ъгъл на изображението се четяха датата и часът.
Когато се върнах на катедрата, помолих Шейфър да опише какво вижда.
— Това е снимка на същата пряка, само че от земята. Ей там е „Данис Дели“. Понякога ходим там да обядваме.
— Да, а знаете ли дали заведението е отворено за закуска?
— Да, отворено е.
— Закусвали ли сте някога там?
Фриман се изправи и възрази.
— Ваша чест, не виждам какво общо има това с показанията на свидетелката и елементите от този процес.
Пери ме погледна.
— Ако ваша чест ми даде още малко време, значението на това доказателствено средство скоро ще се изясни.
— Продължавайте, но по-бързо.
Отново се съсредоточих върху Шейфър.
— Случвало ли се е да закусвате в „Данис“, госпожо Шейфър?
— Не, никога.
— Но знаете, че заведението е много посещавано сутрин, нали?
— Няма откъде да знам.
Не очаквах точно тези думи, но и те ми вършеха работа. Шейфър за пръв път явно заобикаляше въпроса и нарочно избягваше очевидния отговор. Съдебните заседатели, които обърнеха внимание на това, щяха да започнат да виждат в нея не безпристрастна свидетелка, а жена, която отказва да се отклони от прокурорските указания.
— Тогава ще ви задам следния въпрос. Какви други заведения в района са отворени преди девет сутринта?
— Там има главно магазини, които толкова рано са затворени. На снимката се виждат рекламите.
— Тогава според вас с какво се обяснява фактът, че на снимката всички места за паркиране са заети? Може би от клиенти на „Данис“?
Фриман отново възрази, че свидетелката едва ли е компетентна да отговори на въпроса. Съдията се съгласи, прие възражението и ми нареди да продължа.
— Спомняте ли си колко коли бяха паркирани пред заведението и покрай тротоара в понеделник в девет без пет сутринта, когато твърдите, че сте видели госпожа Трамъл от четири ленти разстояние?
— Не си спомням.
— Само преди няколко минути вие свидетелствахте, и мога да ви прочета собствените ви думи, ако желаете, че ясно сте виждали Лиза Трамъл. Не казахте ли, че в лентата за паркиране не е имало никакви коли?
— Може и да е имало, обаче я виждах ясно.
— Ами пътните ленти? И те ли бяха свободни?