— Да. Виждах я.
— Казахте, че сте закъсняла, защото трафикът на запад се е забавил заради катастрофа, нали така?
— Да.
— Катастрофа в източното платно, нали?
— Да.
— Тогава докъде е било задръстването в източното платно, щом западното е било достатъчно задръстено, за да закъснеете с десет минути за работа?
— Не си спомням точно.
Идеален отговор. За мене. Шикалкавещият свидетел винаги носи точки на защитата.
— Не е ли вярно, госпожо Шейфър, че е трябвало да погледнете през две ленти, задръстени от коли, и напълно заета лента за паркиране, за да видите обвиняемата на тротоара?
— Знам само, че я видях. Тя беше там.
— И даже е носела голяма пазарска чанта, казвате, нали така?
— Точно така.
— Каква пазарска чанта?
— От онези с дръжки, каквито има в универсалните магазини.
— Каква беше на цвят?
— Червена.
— Можете ли да кажете дали е била пълна, или празна?
— Не мога.
— Отстрани ли я носеше, или пред себе си?
— Отстрани. С една ръка.
— Явно добре си спомняте чантата. Нея ли гледахте, или лицето на жената, която я носеше?
— Имах време да видя и двете.
Погледнах бележките си и поклатих глава.
— Госпожо Шейфър, знаете ли колко е висока госпожа Трамъл?
Обърнах се към клиентката си и й дадох знак да се изправи. Навярно преди това трябваше да поискам разрешение от съдията, обаче бях набрал инерция и не исках да минавам през никакви ограничители на скоростта. Пери не каза нищо.
— Нямам представа — отвърна свидетелката.
— Ще се изненадате ли, ако ви информирам, че тя е едва метър и шейсет?
Кимнах на Лиза и тя си седна.
— Не, това едва ли ще ме изненада.
— Метър и шейсет, а вие въпреки това сте я забелязали през четири ленти, задръстени от коли.
Фриман възрази, както и очаквах. Пери прие възражението, обаче аз не се нуждаех от отговор, за да постигна своето. Погледнах си часовника и видях, че е дванайсет без две. Изстрелях последното си торпедо.
— Госпожо Шейфър, моля, погледнете снимката и посочете къде на тротоара виждате обвиняемата.
Всички погледи се насочиха към увеличената фотография. Поради редицата коли в лентата за паркиране пешеходците на тротоара не се различаваха. Фриман скочи на крака и възрази, че защитата се опитва да окаже натиск върху свидетелката и съда. Пери ни повика при себе си. Когато застанахме до съдийската маса, строгите му думи бяха отправени към мен.
— Господин Холър, обвиняемата на снимката ли е? Да или не?
— Не, ваша чест.
— В такъв случай вие се опитвате да подведете свидетелката. Няма да го допусна в своята зала. Свалете тази снимка.
— Никого не се опитвам да подведа, ваша чест. Тя можеше просто да отговори, че обвиняемата я няма на снимката. Обаче явно не вижда пешеходците от отсрещната страна на платното и аз искам да изясня това на…
— Не ме интересува какво сте искали да постигнете. Свалете снимката и ако направите друг подобен опит, след края на работния ден ще отговаряте за неуважение към съда. Ясно ли е?
— Да, ваша чест.
— Ваша чест — обади се Фриман. — Съдебните заседатели трябва да чуят, че обвиняемата я няма на снимката.
— Съгласен съм. Върнете се на местата си.
На връщане свалих таблата от статива.
— Дами и господа — каза съдията. — Обръщам ви внимание, че обвиняемата я няма на снимката, която ви показа адвокатът.
Това напълно ме устройваше. Така или иначе бях постигнал своето. Фактът, че се е наложило изрично да посочат на съдебните заседатели отсъствието на Лиза от фотографията, подчертаваше колко е било трудно някой да я види и познае на тротоара.
Съдията ми нареди да продължа кръстосания разпит и аз се наведох към микрофона.
— Нямам повече въпроси.
Седнах и оставих таблата на пода под масата. Бяха ми свършили добра работа. Понесох удар от страна на съдията, но си струваше. Винаги си струва, ако успееш да постигнеш своето.
23.
Лиза Трамъл беше въодушевена от кръстосания разпит на Марго Шейфър. Даже Хърб Дал не се сдържа и ме поздрави, когато обявиха обедна почивка. Посъветвах ги да не се радват много. Процесът едва започваше и показания като тези на Шейфър обикновено се оборваха най-лесно. Предстояха ни тежки свидетели и още по-тежки дни.
— Не ме интересува — заяви Лиза. — Ти беше прекрасен и онази лъжкиня си получи заслуженото.