— Сержант, след като сте пристигнали в отговор на обаждането на спешния телефон и сте направили оглед на местопрестъплението, повикахте ли следователи, съдебни лекари и криминалисти?
— Да, свързах се с диспечерския център, потвърдих, че става дума за убийство, и повиках обичайната следствена група от Ваннайския участък.
— И сте охранявали местопрестъплението до идването на тези хора, така ли?
— Да, така се прави. Предадох охраната на местопрестъплението на следователите. По-точно на детектив Кърлин.
— Добре. През това време обсъждали ли сте с Кърлин или друг служител на реда възможността убийството да е извършено при опит за грабеж?
— Не сме.
— Сигурен ли сте, сержант?
— Абсолютно сигурен.
Записах си нещо в бележника. Поредната безсмислена драсканица за пред съдебните заседатели.
— Нямам повече въпроси.
Къвингтън беше освободен и един от парамедиците, отзовал се на повикването, свидетелства за установяването на смъртта на пострадалия. Той се закле и слезе от свидетелската скамейка за пет минути, тъй като Фриман искаше само да установи смъртта, а аз нямах какво да спечеля от кръстосания разпит.
Следваше братът на пострадалия, Нейтън Бондюрант. Чрез него прокурорката потвърди разпознаването на убития, друго задължително изискване за осъдителна присъда. Освен това Фриман го използва със същата цел като снимките от местопрестъплението — за да предизвика емоции в заседателите. Той сълзливо описа как детективите го завели в моргата, където разпознал трупа на по-малкия си брат. Фриман го попита кога за последен път е видял брат си жив и отговорът му се придружаваше от нов водопад от сълзи. Двамата ходили заедно на баскетболен мач на Лейкърс само седмица преди убийството.
Практическо правило е да не закачаш плачещия. Обикновено от кръстосания разпит на близък на пострадал не може да се спечели нищо, но Фриман ми беше отворила вратичка и реших да се вмъкна през нея. Рискът, който поемах, се изразяваше в това, че заседателите можеха да ме сметнат за жестокосърдечен, ако стигнех прекалено далече в разпита на опечаления роднина.
— Моите съболезнования, господин Бондюрант. Имам само няколко кратки въпроса. Споменахте, че с брат си сте ходили на мача на Лейкърс една седмица преди да бъде извършено това ужасно престъпление. За какво разговаряхте?
— Хм, разговаряхме за много неща. В момента не си спомням всичко.
— Само за спорт и за Лейкърс ли?
— Не, естествено. Ние сме братя. Разговаряхме за много неща. Той ме разпитваше за децата ми. Аз го попитах дали излиза с някоя жена. Такива неща.
— И излизал ли е с някоя жена?
— Не. Каза, че имал прекалено много работа.
— Какво друго ви разказа за работата си?
— Само, че бил много зает. Че отговаря за жилищните кредити и че периодът е тежък. Много просрочени ипотеки и така нататък. Не навлезе в подробности.
— Говори ли ви за собствените си недвижими имоти и какво се е случило с тях?
Фриман повдигна възражение за връзката на въпроса е делото. Помолих да се приближим до съдийската маса и ми разрешиха. Там заявих, че вече съм осведомил съдебните заседатели за намерението си не само да опровергая твърденията на обвинението, но и да предложа защита, съдържаща алтернативна версия за престъплението.
— И тъкмо това е алтернативната версия, ваша чест. Според нея Бондюрант е имал финансови затруднения и опитите му да се измъкне от ямата са довели до неговата смърт. Редно е да ми се даде възможност да я докажа с всеки от свидетелите, които обвинението призовава пред съдебните заседатели.
— Ваша чест, това, че защитата обявява нещо за свързано с делото, не означава, че е вярно — възрази Фриман.
— Братът на пострадалия няма информация от първа ръка за финансовото състояние на Мичъл Бондюрант или неговите инвестиции.
— Ако е така, ваша чест, Нейтън Бондюрант може сам да го каже и аз ще продължа нататък.
— Добре, възражението се отхвърля. Задайте въпроса си, господин Холър.
Върнах се на мястото си и повторих въпроса към свидетеля.
— Той каза много малко и не навлезе в подробности — отговори Бондюрант.
— Какво точно ви каза?
— Каза само, че бил влязъл вътре с инвестициите си в недвижими имоти. Не конкретизира нито колко са тези имоти, нито за каква сума става въпрос. Това беше всичко.
— Какво е имал предвид с това, че е „влязъл вътре“?