— Дължал повече пари за имотите, отколкото стрували.
— Каза ли, че се опитва да ги продаде?
— Каза, че можел да ги продаде само на загуба.
— Благодаря, господин Бондюрант. Нямам повече въпроси.
Фриман приключи тура с второстепенни играчи, като призова на свидетелската скамейка Гладис Пикит, главна касиерка в централата на Уест Ланд Нешънъл в Шърман Оукс. След като изясни какви са задълженията й в банката, прокурорката премина направо към очевидните показания.
— Като главна касиерка в банката, колко души ръководите, госпожо Пикит?
— Общо четирийсетина.
— Касиерката Марго Шейфър сред тях ли е?
— Да, Марго е една от моите касиерки.
— Бих искала да насоча вниманието ви към сутринта на убийството на Мичъл Бондюрант. Марго Шейфър обърна ли се към вас с конкретен проблем?
— Да.
— Бихте ли разказали на съдебните заседатели какъв беше проблемът?
— Тя дойде при мен и ми съобщи, че видяла Лиза Трамъл само на половин пряка от банката. Вървяла по тротоара в обратна посока от нашия клон.
— Защо ви е съобщила това?
— Ами, снимки на Лиза Трамъл са закачени в служебната ни стая и в трезора и сме инструктирани да съобщаваме на началниците си, ако я видим.
— Знаете ли причината за тази инструкция?
— Да, има ограничителна заповед, която не й позволява да се приближава до банката.
— Бихте ли казали на съдебните заседатели по кое време Марго Шейфър ви съобщи, че е видяла госпожа Трамъл близо до банката?
— Да, беше веднага щом дойде на работа.
— Водите ли дневник кога идват на работа касиерите?
— Водя списък в трезора, в който се отбелязва часът.
— Искате да кажете, че касиерите го попълват, когато отидат в трезора, за да вземат кутиите си с пари, нали?
— Да, точно така.
— Във въпросния ден по кое време се е разписала Марго Шейфър?
— В девет и девет. Беше последна, защото е закъсняла.
— И тогава ли ви съобщи, че е видяла Лиза Трамъл?
— Да.
— По това време вече знаехте ли, че Мичъл Бондюрант е бил убит в гаража на банката?
— Не, още никой не знаеше, защото Рики Санчес е останала в гаража, докато дойде полицията, и после са я задържали за разпит. Не знаехме какво става.
— Значи не е възможно Марго Шейфър да си е измислила, че е видяла Лиза Трамъл, след като е чула за убийството на господин Бондюрант, права ли съм?
— Да. Марго ми съобщи, че я е видяла, преди тя, аз и който и да е друг в банката да научи за господин Бондюрант.
— По кое време научихте за убийството на господин Бондюрант в гаража и предадохте получената от Марго Шейфър информация?
— След около половин час. Тогава чухме за убийството и аз, естествено, си помислих, че полицията трябва да знае, че тази жена е била забелязана наблизо.
— Благодаря, госпожо Пикит. Нямам повече въпроси.
Това беше най-големият удар на Фриман до този момент. Пикит успя да компенсира голяма част от постигнатото от мене с Шейфър. Сега трябваше да реша дали да я оставя на мира, или да рискувам да влоша положението още повече.
Реших да огранича щетите и да продължа нататък. Никога не задавай въпрос, чийто отговор още не знаеш, казват. Това правило се отнасяше и за този случай. Пикит не беше пожелала да разговаря с моя следовател. Фриман може да ми залагаше капан, оставяйки я на скамейката с още една информация, на която можех да се натъкна с някой невнимателен въпрос.
— Нямам въпроси към свидетелката — заявих от масата на защитата.
Съдия Пери освободи Пикит и обяви петнайсетминутна следобедна почивка. Докато хората се изправяха, за да излязат от залата, клиентката ми се наведе към мен и прошепна:
— Защо не я разпита?
— Кого? Пикит ли? Не исках да направя нещата още по-лоши, като й задам неправилен въпрос.
— Майтапиш ли се?! Трябваше да я разбиеш като Шейфър.
— Само че с Шейфър имах върху какво да работя. Сега нямах, а да се изправиш срещу някого, без да имаш с какво да се изправиш срещу него, може да доведе до катастрофални последици. Затова оставих нещата така.
Видях гняв в помръкналите й очи.
— Е, трябваше да намериш нещо за нея.
Думите й прозвучаха като съскане през стиснатите й зъби.
— Виж, Лиза, аз съм твой адвокат и решавам…
— Няма значение. Трябва да тръгвам.
Стана и забърза към изхода. Погледнах Фриман, за да проверя дали е забелязала тази проява на разногласие между адвокат и доверителка. Тя ми отправи многозначителна усмивка, която потвърди опасението ми.