Реших да изляза в коридора, за да разбера защо клиентката ми си беше тръгнала толкова внезапно. Навън камерите веднага привлякоха вниманието ми към една от пейките между вратите на съдебните зали. Те бяха насочени към Лиза, която седеше, прегърнала сина си Тайлър. Момченцето, изглежда, се чувстваше крайно неловко под светлината на прожекторите.
— Боже Господи! — промълвих.
Видях сестрата на Лиза да стои малко встрани и отидох при нея.
— Какво значи това, Джоуди? Съдията й нареди да не води детето в съда.
— Знам. Той няма да влезе в залата. Днес е само половин ден на училище и тя ме помоли да го доведа. Смята, че може да е от полза, ако медиите я видят с Тай.
— Да бе! Страхотна полза. Не го води повече. Каквото и да ти каже Лиза, повече не го води тук.
Огледах се за Хърб Дал. Това трябваше да е негово дело и исках да му кажа същото лично. Ала от някогашния холивудски актьор нямаше и следа. Сигурно беше проявил благоразумието да не ми се мярка пред очите.
Тръгнах към залата. Оставаха още десет минути от почивката и възнамерявах да ги използвам, за да помисля над работата си за клиентка, която не харесвах и дори започвах да мразя.
25.
След почивката Фриман продължи със стадия на ловците и събирачите, както го наричам. Криминалистите, направили оглед на местопрестъплението. Техните показания щяха да са подиумът, на който прокурорката щеше да представи детектив Хауард Кърлин, главния следовател.
Първият ловец и събирач беше съдебномедицинският експерт Уилям Абът, който отговаряше за документирането на трупа и транспортирането му до моргата за аутопсия.
Неговите показания обхващаха наблюденията му на местопрестъплението, раните, нанесени по главата на жертвата, и личните вещи, открити у убития: портфейл, часовник, монети и банкноти, възлизащи на сто осемдесет и три долара. Както и касова бележка от „Джос Джо“, по която следователите бяха установили часа на смъртта.
Също като Къвингтън преди него, Абът се държеше чисто делово. За него присъствието на място, където е извършено жестоко престъпление, беше рутина. Когато дойде моят ред да му задавам въпроси, се съсредоточих върху този факт.
— Господин Абът, откога сте съдебномедицински експерт?
— Това е двайсет и деветата ми година.
— Само в окръг Лос Анджелис ли?
— Да.
— На колко места, където са били извършени убийства, сте правили оглед за това време?
— А, божичко, сигурно са поне няколко хиляди. Наистина са много.
— Сигурен съм в това. И предполагам, че в много от случаите убийството е било извършено по особено жесток начин.
— За съжаление.
— Ами това местопрестъпление? Вие сте направили оглед на раните и сте ги фотографирали, нали?
— Да. Такава е процедурата, която изпълняваме, преди да транспортираме трупа.
— Пред вас е докладът за местопрестъплението, който беше приет за доказателство по време на заседанията преди процеса. Бихте ли прочели на съдебните заседатели втория абзац от обобщението?
Абът прелисти на съответната страница и намери абзаца.
— „Върху темето са установени три отделни контузни рани, нанесени с особена жестокост и причинили тежки увреждания. Позата на трупа показва незабавна загуба на съзнание преди падането на земята“. В скоби следва думата „престараване“.
— Да. Любопитен съм какво сте имали предвид с тази дума в обобщението.
— Просто ми се струваше, че всеки от ударите е щял да свърши работата. Жертвата е била в безсъзнание и даже най-вероятно мъртва още преди да падне на земята. Първият удар е бил достатъчен. Което предполага, че два от ударите са нанесени, след като вече е лежал по очи. Ей това е престараване. Някой му е бил адски бесен — така го виждам аз.
Абът сигурно си мислеше, че хитро ми дава отговора, който най-малко искам да чуя. Както и Фриман. Но грешаха.
— Значи в обобщението си показвате, че според вас в това убийство има някакъв емоционален мотив, така ли?
— Да, така смятам.
— Каква подготовка имате в разследването на убийства?
— Ами, обучаваха ме половин година преди да започна. Преди трийсет години. И два пъти годишно имаме текущи курсове без откъсване от работа. Преподават ни най-новите следствени методи и така нататък.