— Конкретно за разследване на убийства ли?
— Не всички, но много от тях, да.
— Не е ли основен принцип в разследването на убийство, че такова престараване обикновено предполага, че пострадалият е познавал своя убиец? Че е имало лична връзка?
— Хмм…
Фриман най-после загря, изправи се и възрази, че Абът не е следовател от отдел „Убийства“ и въпросът изисква компетентност, каквато той не притежава. Не се наложи да оспоря твърдението й. Съдията вдигна ръка, за да ме спре, и отговори на прокурорката, че току-що съм превел свидетеля по целия път, без обвинението да възрази. Експертът свидетелствал за своята компетентност и подготовка в областта на разследването на убийства, без Фриман да гъкне.
— Вие рискувахте, госпожо Фриман. Мислехте, че ще е във ваша полза. Сега не можете да се отметнете. Свидетелят ще отговори на въпроса.
— Отговорете, господин Абът — казах аз.
Той се опита да протака, като помоли съдебната стенографка да му прочете въпроса. После се наложи съдията пак да го подкани.
— Има такова съображение — отвърна накрая Абът.
— Съображение ли? — учудих се. — Какво означава това?
— Когато престъплението е извършено с особена жестокост, би трябвало да се предположи, че пострадалият лично е познавал своя нападател. Своя убиец.
— Като казвате „престъпление, извършено с особена жестокост“, „престараване“ ли имате предвид?
— Отчасти, да.
— Благодаря, господин Абът. Да продължим с другите ви наблюдения на местопрестъплението. Съставихте ли си мнение каква сила е била нужна, за да бъдат нанесени тези три жестоки удара по темето на господин Бондюрант?
Фриман възрази, че тъй като не е съдебен лекар, Абът не е компетентен да отговори на въпроса. Този път Пери прие възражението и тя извоюва малка победа.
Реших да се задоволя с онова, което вече бях постигнал.
— Нямам повече въпроси.
Следваше Пол Робъртс, старши криминалист от тричленната група от ЛАПУ, извършила оглед на местопрестъплението. Неговите показания бяха още по-скучни от тези на Абът, защото Фриман го държеше на къса каишка. Той говори само за процедурите и материалите, събрани на местопрестъплението и по-късно обработени в лабораторията на Сектора по криминалистика. По време на кръстосания разпит успях да обърна оскъдността на веществените доказателства в полза на своята клиентка.
— Бихте ли казали на съдебните заседатели къде на местопрестъплението сте открили пръстови отпечатъци, които по-късно сте свързали с обвиняемата?
— Не открихме такива.
— Бихте ли казали на съдебните заседатели къде на местопрестъплението сте открили кръв от обвиняемата?
— Не открихме такава.
— Ами косми и влакна? Трябва да сте открили косми и влакна, които свързват обвиняемата с местопрестъплението, нали така?
— Не сме.
Отдалечих се на няколко крачки от катедрата, сякаш ядосано крача напред-назад, после се върнах обратно.
— Господин Холър — скастри ме съдията. — Хайде да прескочим театъра.
— Благодаря, ваша чест — обади се прокурорката.
— Не се обръщам към вас, госпожо Фриман.
Отправих продължителен поглед към съдебните заседатели, преди да задам следващия си и последен въпрос.
— В обобщение, господин Робъртс, вашата група откри ли в гаража поне едно веществено доказателство, което свързва Лиза Трамъл с местопрестъплението?
— В гаража ли? Не.
— Благодаря. В такъв случай нямам повече въпроси.
Фриман можеше да ми го върне тъпкано, като попита Робъртс за чука с кръвта на Бондюрант и обувката със същата кръв, открита в гаража на моята клиентка. Криминалистът участваше в групите, работили и на двете места. Предполагах обаче, че няма да го направи. Тя беше режисирала обвинението до представянето и на последното доказателство и ако сега променеше нещо, щеше да наруши ритъма и да изгуби инерция, а това щеше да се отрази на окончателното въздействие, когато всичко си застанеше на мястото. Прекалено я биваше, за да поеме такъв риск. Щеше да го преглътне сега, защото знаеше, че ще нанесе съкрушителния си удар по-късно.
— Госпожо Фриман, повторен разпит? — попита съдията, след като аз се върнах на мястото си.
— Не, ваша чест.
— Свидетелят е свободен.
Бях защипал с телбод свидетелския списък на Фриман от вътрешната страна на корицата на папката, която лежеше на масата пред мен. Зачеркнах имената на Абът и Робъртс и прегледах останалите. Първият ден от процеса още течеше, а тя вече беше отметнала значителна част от свидетелите си. Реших, че следващият най-вероятно ще е детектив Кърлин. Това обаче щеше да представлява известен проблем за обвинението. Погледнах си часовника. 16:25. Трябваше да свършим в пет. Ако призовеше следователя сега, Фриман тъкмо щеше да започне и съдията щеше да обяви край на заседанието. Дали не искаше да стигне до някакво разкритие, което заседателите да премислят през нощта? Ала това щеше да доведе до объркване на показанията, а както и по-рано се съмнявах, че прокурорката ще го намери за разумно.