Още веднъж плъзнах очи по списъка, за да видя дали има „шамандура“ — свидетел, който може да се използва във всеки момент от обвинителната фаза. Не открих такъв и погледнах оттатък пътеката към Фриман, неуверен какъв ще е следващият й ход.
— Госпожо Фриман — подкани я съдията. — Моля, призовете следващия си свидетел.
Тя се изправи и се обърна към Пери.
— Ваша чест, очаквам свидетелят, когото възнамерявах да призова сега, да даде дълги показания и при прекия, и при кръстосания разпит. Моля съда да ми позволи да го направя утре сутрин, за да не прекъсваме показанията му.
Съдията вдигна поглед над Фриман към часовника на задната стена и бавно поклати глава.
— Не. Няма да го направим така. До края на заседанието остава повече от половин час и ще го използваме. Призовете следващия си свидетел, госпожо Фриман.
— Да, ваша чест. Народът на Калифорния призовава Гилбърт Модесто.
Бях сбъркал за шамандурата. Модесто беше шеф на сигурността в Уест Ланд Нешънъл и Фриман сигурно смяташе, че неговите показания могат да се използват във всеки момент от процеса.
След като се закле и се настани на скамейката, Модесто описа професионалния си опит в органите на реда и сегашните си задължения в банката. После прокурорката насочи разпита към действията му в деня на убийството на Мичъл Бондюрант.
— Когато чух, че е Мич, първо извадих папката със заплахите, за да я дам на полицията каза той.
— Каква е тази папка със заплахи? — попита Фриман.
— Папка, в която пазим всяка пратена с писмо или по имейл заплаха до банката или банков служител. Тя съдържа и сведения за всякакви други видове заплахи, които са били отправени по телефона или за които сме научили от трети страни или полицията. Имаме процедури за преценяване сериозността на заплахата, маркираме конкретни имена и така нататък.
— Вие лично доколко сте запознат с материалите в тази папка?
— Познавам ги отлично. Постоянно ги разучавам. Това ми е работата.
— Колко имена имаше в папката в деня на убийството на Мичъл Бондюрант?
— Не съм ги броил, но бих казал двайсетина.
— И всички тези хора се смятат за сериозна заплаха за банката и нейните служители, така ли?
— Не, нашият принцип е да пазим в папката всяка получена заплаха. Няма значение дали е сериозна. Всички отиват в папката. Тъй че повечето не се смятат за реални — просто някой изпуска пара или дава воля на яда си.
— Онази сутрин кое име в папката беше на първо място в списъка от гледна точка на сериозността на заплахата?
— На обвиняемата. Лиза Трамъл.
Фриман направи ефектна пауза. Обходих с поглед съдебните заседатели. Почти всички очи бяха вперени в моята клиентка.
— Защо, господин Модесто? Тя отправяла ли е конкретни заплахи към банката или някой банков служител?
— Не. Но беше страна по дело за просрочена ипотека и организираше протестни демонстрации пред банката, докато нашите адвокати не извадиха временна ограничителна заповед, която да я държи на разстояние. Като заплаха беше възприето именно нейното поведение и изглежда, че сме имали право.
Скочих и възразих, че краят на отговора е тенденциозен и предубеждаващ. Съдията се съгласи и призова Модесто да се въздържа от такива мнения.
— Господин Модесто — продължи Фриман. — Знаете ли дали Лиза Трамъл е отправила пряка заплаха срещу някого в банката, например срещу Мичъл Бондюрант?
Правило номер едно е да превръщаш всяка слабост в предимство. Сега прокурорката задаваше моите въпроси и ме лишаваше от възможността да ги отправя със съответния изблик на възмущение.
— Не, нищо конкретно. Обаче въз основа на анализа на опасността смятахме, че трябва да я държим под око.
— Благодаря, господин Модесто. На кого от ЛАПУ предадохте тази папка?