— На детектив Кърлин, който ръководеше следствието. Лично му я занесох.
— Имахте ли възможност да разговаряте с детектив Кърлин по-късно същия ден?
— Докато се водеше следствието, разговаряхме няколко пъти. Той имаше въпроси за охранителните камери в гаража и други неща.
— Свързвали ли сте се с него повторно?
— Да, защото една наша служителка, касиерка, беше съобщила на началничката си, че въпросната сутрин може би е видяла Лиза Трамъл или наблизо, или на територията на банката. Реших, че трябва да уведомя полицията, и затова позвъних на детектив Кърлин, а после му уредих разговор с касиерката.
— За Марго Шейфър ли става дума?
— Да, за нея.
Фриман приключи прекия разпит и ми предаде свидетеля. Реших, че е най-добре само да посея няколко семена, които да пожъна по-късно.
— Господин Модесто, като шеф на охраната в Уест Ланд имахте ли достъп до мерките във връзка с просрочената ипотека, които банката е предприела срещу Лиза Трамъл?
Свидетелят категорично поклати глава.
— Не, това е съдебно дело и затова нямам информация за него.
— В такъв случай, когато сте предали на детектив Кърлин онази папка с името на Лиза Трамъл на първо място в списъка, вие няма как да сте знаели дали тя ще изгуби дома си, или не, нали така?
— Точно така.
— Няма как да сте знаели дали банката е възнамерявала да се откаже от съдебните процедури, понеже е използвала фирма, замесена в измами, нали…
— Възразявам! — изкрещя Фриман. — Предполагаеми факти, за които липсват доказателства.
— Приема се — каза Пери. — Внимавайте, господин Холър.
— Да, ваша чест. Господин Модесто, когато сте предали папката със заплахите на детектив Кърлин, споменахте ли конкретно Лиза Трамъл, или просто му дадохте материалите и го оставихте сам да се запознае с тях?
— Казах му, че тя е на първо място в нашия списък.
— Той попита ли ви защо?
— Не си спомням. Спомням си само, че му разказах за нея, но не съм сигурен дали е било по моя инициатива, или той ме е попитал конкретно.
— И когато сте разговаряли с детектив Кърлин за Лиза Трамъл, и сте му съобщили, че тя представлява заплаха за вас, не сте имали представа за развитието на делото за просрочената й ипотека, нали така?
— Да.
— Следователно и детектив Кърлин не е разполагал с тази информация, прав ли съм?
— Не мога да говоря от името на детектив Кърлин. Трябва да питате него.
— Не се бойте, ще го питам. Засега нямам повече въпроси.
На връщане погледнах към задната стена. Беше пет без пет и заседанието свършваше. Подготовката за процес винаги изисква страшно много и в края на първия ден обикновено ме обзема пълно изтощение. Започвах да го усещам.
Съдията призова съдебните заседатели да приемат непредубедено всичко, което са чули и видели през деня. Инструктира ги да избягват медийни репортажи за процеса и да не обсъждат делото помежду си или с други. После ги освободи.
Клиентката ми си тръгна с Хърб Дал, който се беше върнал в съда. Излязох след Фриман през портала.
— Добро начало — похвалих я.
— И теб си те биваше.
— Е, и двамата знаем, че в началото на процеса обираш плодовете от ниските клони. Трудното обаче идва после.
— Да, трудното идва после. Успех, Холър.
Излязохме в коридора и тръгнахме в различни посоки. Фриман слезе в прокуратурата, а аз взех асансьора и отидох в офиса си. Нямаше значение, че съм уморен, предстоеше ми още работа. Кърлин най-вероятно щеше да остане на свидетелската скамейка цял ден. И аз щях да съм готов за него.
26.
— Народът на Калифорния призовава детектив Хауард Кърлин.
Андреа Фриман се усмихна на детектива, който се приближаваше по пътеката с два внушително дебели сини класьора — известни са като „дневници на убийството“. Изглеждаше спокоен. За него това беше рутина. Остави класьорите на плота пред себе си, вдигна ръка да се закълне и в същия момент ме стрелна с поглед. Изглеждаше хладнокръвен и съсредоточен, но вече бяхме играли тази игра двамата и сигурно се чудеше с какво ще му изляза сега.
Носеше строг тъмносин костюм с яркооранжева вратовръзка. Детективите винаги си обличат най-хубавите дрехи, когато свидетелстват. И тогава разбрах нещо. В косата му нямаше сиви кичури. Наближаваше шейсетте, а не беше прошарен. Явно се беше боядисал за пред телевизионните камери.
Суета. Зачудих се дали мога да я използвам, когато дойде моят ред да му задавам въпроси.