Разговорът се чуваше съвсем ясно. Въпреки моето възражение съдебните заседатели и другите участници в процеса получиха транскрипции, които можеха да четат, докато върви записът. Бях възразил, защото не исках заседателите да четат. Исках да гледат. Исках да видят как едрият мъж тормози дребната жена. От това можеше да се роди съчувствие, ала не от думите на страницата.
Кърлин започна небрежно, като съобщи имената на присъстващите в стаята и попита Трамъл дали е там доброволно. Моята клиентка потвърди, обаче голотата на помещението и ъгълът, под който беше заснет записът, противоречаха на думите й. Изглеждаше като че ли е в затвор.
— Хайде да започнем, като ни разкажете какво сте правили днес — предложи детективът.
— Откъде да започна? — попита Трамъл.
— Ами, от събуждането си.
Тя описа как станала, приготвила сина си за училище и го закарала в Шърман Оукс. Момчето учеше в частно училище и пътят дотам варирал между двайсет и четирийсет минути в зависимост от трафика. После се отбила да си вземе кафе и се прибрала вкъщи.
— Когато бяхме у вас, ни казахте, че не сте спирали никъде. Сега пък сте се били отбивали за кафе?!
— Сигурно съм забравила.
— Къде?
— В едно заведение на Вентура, казва се „Джос Джо“.
Ветеран в разпитите, Кърлин ненадейно смени посоката, за да смути жертвата си.
— Тази сутрин ходили ли сте до Уест Ланд Нешънъл?
— Не. Това ли било!?
— Значи ако някой твърди, че ви е видял там, лъже, така ли?
— Да. Кой ви е казал такова нещо? Не съм нарушавала заповедта. Вие…
— Познавате ли Мичъл Бондюрант?
— Дали го познавам? Не. Знам за него. Знам кой е. Но не го познавам лично.
— Виждали ли сте го днес?
Тук Трамъл направи пауза и това нямаше да е в нейна полза. На екраните ясно се виждаше как се въртят зъбните колелца. Обмисляше дали да каже истината. Обърнах се към съдебните заседатели. Не забелязах нито едно лице, което да не е обърнато към екраните.
— Да, видях го.
— Но вие току-що казахте, че не сте били на територията на Уест Ланд.
— Не съм. Вижте, не знам кой ви е казал, че ме е виждал в банката. И ако е бил той, значи е лъжец. Не съм била там. Видях го, да, обаче в кафенето, а не в…
— Защо не ни казахте това сутринта у вас?
— Какво да ви кажа? Не сте ме питали.
— Преобличали ли сте се от сутринта?
— Моля?
— Преобличали ли сте се тази сутрин, след като се прибрахте вкъщи?
— Вижте, какво значи това? Помолихте ме да дойда тук, за да поговорим, а това е някакъв капан. Не съм нарушавала заповедта. Аз…
— Вие ли нападнахте Мичъл Бондюрант?
— Какво?!
Кърлин не отговори. Просто втренчено продължи да се взира в Трамъл, чиито устни образуваха идеално О. Погледнах към съдебните заседатели. Всички очи бяха вперени в екраните. Надявах се да виждат същото като мен. Искреното смайване на лицето на моята клиентка.
— Това ли било… Някой е нападнал Мичъл Бондюрант?! Той добре ли е?
— Не. Мъртъв е. И сега трябва да ви съобщя вашите конституционни права.
Детективът й прочете правата и Трамъл произнесе вълшебните думички, най-разумните две, излезли от устата й до този момент.
— Искам адвокат.
С това разпитът приключи и записът свърши с арестуването на Трамъл по подозрение в убийство. С това Фриман сложи край и на показанията на Кърлин. Изненада ме, като неочаквано обяви, че няма повече въпроси, и си седна. Оставаше й да разгледа пред съдебните заседатели обиска в дома на клиентката ми. И чука. Само че явно нямаше да го направи с Кърлин.
Беше 11:45 и съдията преждевременно обяви обедна почивка. Това ми даваше час и петнайсет минути за последните ми приготовления за Кърлин. Двамата за пореден път щяхме да танцуваме пред съдебните заседатели.
27.
Застанах зад катедрата с две дебели папки и с верния си бележник. Папките не ми трябваха за кръстосания разпит — те бяха просто реквизит. Без да бързам, подредих всичко на катедрата. Исках Кърлин известно време да се пържи в неизвестност. Щях да се държа с него по същия начин, по който той се беше отнасял с клиентката ми. Да му нанасям заблуждаващи удари, да му забивам ляво кроше, когато очаква дясно, да предприемам бързи атаки и отстъпления.
Фриман бе играла хитро, като бе разделила показанията на двамата партньори. Нямаше да получа възможност за последователно нападение срещу обвинението само чрез Кърлин. Трябваше да се справя с него сега, а с партньорката му Лонгстрет — много по-късно. Знаех, че режисирането на обвинението е една от силните страни на Фриман, и тя проявяваше това си качество във висша степен.