— Можете да започнете, когато сте готов, господин Холър — подкани ме съдията.
— Да, ваша чест. Само си подреждам бележките. Добър ден, детектив Кърлин. Чудя се дали бихме могли да започнем, като се върнем на местопрестъплението. Вие…
— Както кажете.
— Да, благодаря. Колко време останахте с партньорката си на местопрестъплението, преди да тръгнете да преследвате Лиза Трамъл?
— Е, не бих казал, че сме я преследвали. Ние…
— Защото не беше заподозряна ли?
— Това е една от причините.
— Просто е привлякла вниманието ви, нали така се изразихте?
— Точно така.
— Та колко време останахте на местопрестъплението, преди да отидете да търсите тази жена, която не е била заподозряна, а само е привлякла вниманието ви?
Кърлин погледна записките си.
— С партньорката ми пристигнахме на местопрестъплението в девет и двайсет и седем и единият от нас или и двамата бяхме там, докато тръгнахме заедно в десет трийсет и девет.
— Това прави… час и дванайсет минути. Останали сте само седемдесет и две минути на местопрестъплението, преди да решите, че трябва да отидете да приберете жена, която даже не е била заподозряна. Правилно ли съм ви разбрал?
— Може и така да се погледне.
— А вие как го виждате, детектив Кърлин?
— Първо, напускането на местопрестъплението не беше проблем, защото следствените действия се контролираха от координатора на отдел „Убийства“. Присъстваха и няколко души от Сектора по криминалистика. Нашата работа не беше местопрестъплението. Нашата работа беше да следваме уликите, където и да ни отведат, и те ни отведоха при Лиза Трамъл. Когато отидохме да се срещнем с нея, тя не беше заподозряна, но стана — поради своите непоследователни и противоречиви твърдения по време на разпита.
— Говорите за разпита във Ваннайския участък, нали?
— Да.
— Добре тогава, какви са тези непоследователни и противоречиви твърдения, за които току-що споменахте?
— У тях тя ни каза, че не е спирала, след като оставила детето. В участъка изведнъж си спомня, че си взела кафе и видяла пострадалия там. Каза, че не се е приближавала до банката, но ние имахме свидетелка, която я е видяла на половин пряка оттам. Това беше най-голямото противоречие.
Усмихнах се и поклатих глава, все едно си имам работа с глупак.
— Майтапите се с нас, нали, детектив Кърлин?
Той ми отправи първия ядосан поглед. Тъкмо това исках. Ако се възприемеше като арогантност, щеше да е още по-добре, когато го подложех на унижение.
— Не, не се майтапя — отвърна детективът. — Приемам работата си много сериозно.
Помолих съдията да ми позволи да покажа част от разпита на Трамъл. След като получих разрешение, пуснах записа на бързи обороти, като следях часа в лентата отдолу. Включих го на нормална скорост точно навреме, за да дам възможност на съдебните заседатели да видят момента, в който Трамъл отричаше, че се е приближавала до Уест Ланд Нешънъл…
— Тази сутрин ходили ли сте до Уест Ланд Нешънъл?
— Не. Това ли било!?
— Значи ако някой твърди, че ви е видял там, лъже, така ли?
— Да. Кой ви е казал такова нещо? Не съм нарушавала заповедта. Вие…
— Познавате ли Мичъл Бондюрант?
— Дали го познавам? Не. Знам за него. Знам кой е. Но не го познавам лично.
— Виждали ли сте го днес?
— Да, видях го.
— Но вие току-що казахте, че не сте били на територията на Уест Ланд.
— Не съм. Вижте, не знам кой ви е казал, че ме е виждал в банката. И ако е бил той, значи е лъжец. Не съм била там. Видях го, да, обаче в кафенето, а не в…
— Защо не ни казахте това сутринта у вас?
— Какво да ви кажа? Не сте ме питали.
Спрях видеото и погледнах свидетеля.
— Детектив Кърлин, къде си противоречи Лиза Трамъл?
— Ами тя току-що каза, че не се е приближавала до банката, а ние имаме свидетелка, която твърди обратното.
— Значи имате противоречие между две твърдения на двама души, но Лиза Трамъл не си е противоречила, нали така?
— Хващате се за думата.
— Бихте ли отговорили на въпроса, детектив?
— Да, добре, противоречие между две твърдения.