Той не обърна внимание на разликата, но се надявах съдебните заседатели да го направят.
— Не е ли вярно, детектив Кърлин, че Лиза Трамъл никога не е противоречила на твърдението си, че не се е приближавала до банката в деня на убийството?
— Няма откъде да знам. Не ми е известно всичко, което е казала оттогава.
Виж, това направо си беше грубо, което напълно ме устройваше.
— Добре. Значи, доколкото ви е известно, тя някога противоречила ли е на онова първо твърдение пред вас, че не се е приближавала до банката?
— Не.
— Благодаря, детектив Кърлин.
Попитах съдията дали може да пусна друг момент от видеото и получих разрешение. Върнах записа до началото на разпита и го замразих. После попитах дали може да покажа на един от екраните снимка на местопрестъплението, докато на другия екран тече записът. Пери се съгласи.
Широкоъгълната фотография обхващаше почти цялото местопрестъпление. Виждаха се трупът на Бондюрант, колата му, отвореното куфарче и разлятото кафе на земята.
— Детектив Кърлин, ще насоча вниманието ви към снимката на местопрестъплението, обозначена като „доказателствено средство на обвинението номер три“. Бихте ли описали какво виждате на преден план?
— Куфарчето или трупа имате предвид?
— Нещо друго?
— Виждам разлятото кафе и номера на веществено доказателство вляво, където откриха фрагмент от тъкан, по-късно идентифицирана като късче от скалпа на убития. Обаче не се вижда на снимката.
Помолих съдията онази част от отговора, която се отнася до фрагмента от тъкан, да не бъде вписвана в протокола, тъй като не е по същество. Бях поискал от Кърлин да опише какво вижда на фотографията, а не какво не вижда. Пери не се съгласи и остави целия отговор. Опитах отново.
— Детектив Кърлин, можете ли да прочетете какво пише отстрани на чашата от кафе?
— Да, пише „Джос Джо“. Това е луксозно кафене на около четири преки от банката.
— Отлично. Имате по-остри очи от моите.
— Може би защото търсят истината.
Погледнах съдията и разперих ръце като треньор, на чийто отбор току-що са свирили измислена дузпа. Преди да успея да кажа нещо, съдията се нахвърли върху Кърлин:
— Детектив! Мерете си думите!
— Извинявам се, ваша чест — разкаяно отвърна Кърлин, без да откъсва поглед от мен. — Господин Холър, кой знае как, винаги успява да ме провокира.
— Това не е оправдание. Още една такава реплика и ще си имате сериозен проблем.
— Няма да се повтори, ваша чест. Обещавам.
— Съдебните заседатели да не взимат под внимание коментара на свидетеля. Господин Холър, продължавайте и ни спестете всичко това.
— Благодаря, ваша чест. Ще направя всичко възможно. Детектив Кърлин, докато сте били на местопрестъплението в продължение на седемдесет и две минути, преди да отидете да разпитате госпожа Трамъл, успяхте ли да определите чия е чашата от кафе?
— Ами, по-късно установихме, че…
— Не, не, не. Не ви питам какво сте установили по-късно, детектив. Питам ви за онези първи седемдесет и две минути, докато сте били на местопрестъплението. През това време, преди да отидете у Лиза Трамъл в Удланд Хилс, разбрахте ли чие е било кафето?
— Не, още не бяхме установили това.
— Добре, значи не сте знаели кой е изпуснал кафето на местопрестъплението, нали така?
— Възразявам! На зададения въпрос вече беше отговорено — обади се Фриман.
Възражението беше излишно, но прокурорката трябваше да направи нещо, за да се опита да наруши ритъма ми.
— Ще приема въпроса — реши съдията, преди да успея да реагирам. — Можете да отговорите, детектив. Знаехте ли кой е изпуснал чашата с кафе?
— Не.
Взех дистанционното и пуснах записа от момента, в който го бях замразил. Беше в началото на разпита, когато Трамъл описваше какво е правила сутринта на убийството…
— Сигурно съм забравила.
— Къде?
— В едно заведение на Вентура, казва се „Джос Джо“.
— Спомняте ли си какво беше кафето? Голямо или малко?
— Голямо. Пия много кафе.
Спрях записа.
— Кажете ми нещо, детектив. Защо питате дали кафето, което госпожа Трамъл си е взела от „Джос Джо“, е било голямо или малко?
— Трябва да хвърлиш голяма мрежа. Да установиш колкото може повече подробности.
— А не е ли, защото сте смятали, че откритата на местопрестъплението чаша може да е на Лиза Трамъл?