— В онзи момент имаше такава вероятност.
— И това ли причислявате към признанията на Лиза Трамъл?
— В онзи момент от разговора реших, че е важно. Не бих го нарекъл „признание“.
— Но по-нататък тя ви е казала, че е видяла пострадалия в кафенето, нали така?
— Да.
— Това не промени ли предположението ви за чашата на местопрестъплението?
— Беше просто допълнителна информация, която трябваше имаме предвид. Следствието едва започваше. Нямахме потвърждение, че пострадалият е бил в кафенето. Имахме твърдението на тази жена, но то не съответстваше на думите на свидетелката, с която вече бяхме разговаряли. Лиза Трамъл твърдеше, че видяла Мичъл Бондюрант в кафенето, обаче това не означаваше, че наистина е било така. Трябваше да го потвърдим. Както и направихме по-късно.
— Но сега виждате ли, че онова, което в началото на разговора сте сметнали за противоречие, по-късно напълно се е потвърдило от фактите?
— В този случай, да.
Не отстъпваше. Знаеше, че се опитвам да го блъсна от ръба на скалата. Неговата работа беше да не го допусне.
— Всъщност, детектив, не бихте ли казали, че в крайна сметка единственото противоречие в разговора с Лиза Трамъл е нейното твърдение, че не се е приближавала до банката, докато вашата свидетелка е твърдяла противното?
— Много е лесно да се говори от позицията на това, което човек вече знае. Но въпросното противоречие беше и си остава изключително важно. Надеждна свидетелка я е видяла близо до местопрестъплението по време на престъплението. И това не се е променило оттогава.
— Надеждна свидетелка. Въз основа на краткия разговор с Марго Шейфър сте я смятали за надеждна свидетелка, така ли?
Казах го със съответната смесица от възмущение и объркване. Фриман възрази, че просто притискам свидетеля, тъй като не получавам нужните ми отговори. Съдията отхвърли възражението, но тя просто искаше да отправи послание на заседателите — да им внуши, че не постигам онова, което искам. Защото всъщност го постигах.
— Първият разговор с Марго Шейфър беше кратък — отвърна Кърлин. — Но впоследствие с нея разговаряха няколко души. Нейните наблюдения за онази сутрин не се промениха ни на йота. Според мен наистина е видяла каквото твърди.
— Браво, детектив — казах аз. — Да се върнем сега на чашата от кафе. По някое време стигнахте ли до заключение чие кафе е разлято и оставено на местопрестъплението?
— Да. Намерихме в джоба на убития касова бележка от „Джос Джо“ за голямо кафе, купено в осем и двайсет и една сутринта. Щом установихме това, решихме, че чашата кафе на местопрестъплението е негова. По-късно пръстовите отпечатъци го потвърдиха. Той е слязъл от колата си с чашата и я е изпуснал, когато са го нападнали изотзад.
Кимнах, за да покажа на съдебните заседатели, че всъщност получавам нужните ми отговори.
— Кога е била открита касовата бележка в джоба на убития?
Кърлин погледна бележките си и не намери отговора.
— Не съм сигурен, защото касовата бележка е открита от съдебномедицинския експерт, който отговаря за проверката на съдържанието на джобовете на пострадалия и изобщо всички негови вещи. Трябва да е било преди да откарат трупа в моргата.
— Но много след като вие и партньорката ви сте отпрашили да преследвате Лиза Трамъл, нали така?
— Не сме отпрашили да преследваме Трамъл, но да, касовата бележка трябва да е била открита след като отидохме да разговаряме с нея.
— Съдебномедицинският експерт обади ли ви се да ви съобщи за бележката?
— Не.
— Преди или след като арестувахте Лиза Трамъл по подозрение в убийство научихте за бележката?
— След. Обаче имаше други доказателства в подкрепа на…
— Благодаря, детектив Кърлин. Просто отговорете на зададения въпрос, ако не възразявате.
— Не възразявам да казвам истината.
— Добре. Затова сме тука. Сега, съгласен ли сте, че сте арестували Лиза Трамъл въз основа на непоследователни и противоречиви твърдения, които по-късно са се оказали последователни и не са влизали в противоречие с доказателствата и фактите по делото?
Отговорът на Кърлин прозвуча като наизустен.
— Имахме свидетелка, която я е видяла близо до местопрестъплението по време на престъплението.
— И не сте имали нищо друго, нали така?
— Има още една улика, която я свързва с убийството. Имаме чука и…
— Говоря за времето на ареста! — извиках. — Моля, отговорете на зададения въпрос, детектив Кърлин!