— Вие свидетелствахте, че сте разследвали заплахи, отправени към пострадалия. Разследвахте ли заплахи, които той е отправил към други лица?
— Пострадалият да е заплашвал някой друг ли? Поне аз не си спомням такова нещо.
Помолих съда за разрешение да представя на свидетеля доказателствено средство на защитата №2. Раздадох копия на всички страни. Фриман възрази, но чисто протоколно. Въпросът с писмото на Бондюрант до Луис Опарицио беше решен на предварителните заседания. Пери го допускаше, макар и само за да компенсира приемането на чука и ДНК тестовете като доказателства на обвинението, така че отхвърли възражението на прокурорката и ми каза да продължа.
— Детектив Кърлин, пред вас е препоръчано писмо, пратено от покойния Мичъл Бондюрант на Луис Опарицио, президент на АЛОФТ, подизпълнител на Уест Ланд Нешънъл. Бихте ли го прочели на съдебните заседатели?
Преди да го прочете, Кърлин дълго се взира в листа, който му бях дал.
„Драги Луис, приложено Ви препращам писмо от Майкъл Холър, адвокат на собственичката на къщата от едно от делата за просрочени ипотеки, с които се занимавате от името на Уест Ланд. Тя се казва Лиза Трамъл и номерът на кредита е нула-четири-нула-девет-седем-едно-девет. Ипотеката е на името на Джефри и Лиза Трамъл. В писмото си господин Холър твърди, че в случая са извършени множество измами. Ще видите, че той посочва конкретни примери, всички извършени от АЛОФТ. Както вече е ставало дума, има и други подобни жалби. Ако се потвърдят, новите обвинения срещу АЛОФТ ще поставят Уест Ланд в уязвимо положение, особено в контекста на неотдавна проявения от властите интерес към този аспект от кредитното дело. Ако не постигнем някакво споразумение и разбирателство по този въпрос, ще препоръчам на управителния съвет на Уест Ланд да прекрати поради неизправност договора с Вашата компания и да преустанови всякакви делови отношения с Вас. Това също ще наложи банката да сезира съответните власти. Моля, свържете се с мен колкото може по-скоро, за да обсъдим тези въпроси.“
Подаде ми писмото, като че ли е приключил с него. Не му обърнах внимание.
— Благодаря, детектив. Сега, в писмото се споменава за сезиране на съответните власти. Знаете ли за какво става дума?
— Да, всички банки са длъжни да сезират Федералната комисия по търговията, ако се натъкнат на нещо подобно.
— Виждали ли сте писмото, което държите в момента, детектив?
— Да.
— Кога?
— Когато проверявахме служебните преписки на пострадалия.
— Можете ли да посочите датата, на която се е случило това?
— Не, точната дата не. Бих казал, че се запознах със съдържанието на това писмо около две седмици след началото на следствието.
— С други думи, две седмици след като Лиза Трамъл вече е била арестувана по подозрение в убийство. След като сте се запознали със съдържанието на това писмо, разследвахте ли го? Може би сте разговаряли с Луис Опарицио?
— По някое време направих проверка и установих, че господин Опарицио има солидно алиби за времето на убийството. Повече не съм се занимавал с това.
— Ами хората, които работят за Опарицио? Всички ли имат алиби?
— Не знам.
— Не знаете ли?
— Да, не знам. Не съм проучвал тази насока, защото реших, че това е търговски спор и не е основателен мотив за убийство. Не разглеждам това писмо като заплаха.
— Не ви ли се стори необичайно, че в това време на светкавични комуникации пострадалият е пратил препоръчано писмо вместо имейл, есемес или факс?
— Не особено. Имаше още няколко копия на препоръчани писма. Явно такъв е редът в тяхното деловодство.
Кимнах. Дотук добре.
— Известно ли ви е дали господин Бондюрант е сезирал властите за Луис Опарицио или неговата фирма?
— Проверих във Федералната комисия по търговията. Не е.
— Проверявали ли сте в други държавни институции дали Луис Опарицио или неговата фирма са били разследвани?
— Да, доколкото ми беше по силите. Нямаше нищо.
— Доколкото ви е било по силите… Значи в цялата тази работа сте стигнали до задънена улица, така ли?
— Да.
— Проверили сте във ФКТ, установили сте алибито, но после сте се отказали. Вече сте имали заподозряна, следствието срещу нея е било лесно и просто само ви се е поднесло на тепсия, прав ли съм?
— Разследването на убийство никога не е лесно. Трябва да е изчерпателно. Трябва да надникнеш под всеки камък.
— Ами Секретната служба? Надникнахте ли под този камък?