— И кой ни е пратил известието?
— Виж, това не знам — призна той. — Малко се съмнявам да е Васкес. Стори ми се прекалено изненадан и рязък по телефона. Мисля, че е някой от Федерална прокуратура.
Съгласен бях.
— Може да е самият Латимор. Ако имаме късмет да докараме Опарицио на свидетелската скамейка, даже може да помогнем на федералните да го пипнат с показанията му.
Моят следовател кимна.
— Сиско, в есемеса, който ми прати в съда, пишеше, че имаш да ми казваш нещо друго.
— Да ти покажа. Трябва да се поразходим, когато приключим тук.
— Къде?
— Предпочитам просто да ти покажа.
Лицето му замръзна в безизразна маска и виждах, че няма да говори пред Аронсън. Нищо че тя беше доверен член на екипа. Схванах посланието и пак се обърнах към нея.
— Бълокс, искаше да кажеш нещо, когато пристигнах, нали?
— Аа, не, просто исках да поговорим за моите показания. Но дотогава остават няколко дни и предполагам, че е по-добре да отложим обсъждането.
— Сигурна ли си? Можем да поговорим.
— Не, върви със Сиско. Утре сигурно ще ни остане време.
Виждах, че нещо в първия разговор я е смутило, но въпреки това станах от бюрото. Съчувствах й, обаче не особено много. Идеализмът умира трудно при всеки.
30.
Наложи се да взема линкълна, понеже Сиско беше дошъл на работа с мотора си. Потеглихме на север по Ван Найс Булевард.
— С мъжа на Лиза ли е свързано? — попитах. — Откри ли го?
— Аа, не. С ония двамата от гаража.
— Ония, дето ме нападнаха? Успял си да ги свържеш с Опарицио?!
— С тях е свързано, ама Опарицио няма нищо общо.
— Тогава кой ги е пратил, по дяволите?
— Хърб Дал.
— Какво?! Баламосваш ме.
— Де да беше така.
Погледнах го. Имах му пълно доверие, обаче не виждах логиката Дал да ми прати двамата биячи. Бяхме спорили за филма и парите, но с какво можеха да му помогнат моите счупени ребра и усуканите ми ташаци? По онова време току-що бях научил, че е сключил сделката с Макренолдс. Бяха ме пребили още преди да успея да възразя.
— По-добре ми обясни поред, Сиско.
— Още не мога. Затова сме в колата.
— Тогава разказвай. Какво става? Имам да мисля за процеса.
— Значи ти ми каза да не вярвам на Дал и да го проверя. И аз го направих. Освен това пратих две от моите момчета да го държат под око.
— Светците ли имаш предвид под „твоите момчета“?
— Да.
Едно време, много преди да се ожени за Лорна, Сиско бил свързан със Светците на пътя, рокерски клуб, нещо средно между Ангелите на ада и Шрайнерите клоуни на колела. Бе успял да се оттегли от организацията без досие в полицията и сега поддържаше връзка с клуба. Дълго време поддържах връзка и аз — бях им нещо като юрисконсулт и се занимавах с различни дела за пътнотранспортни произшествия, сбивания и дрога, които се водеха срещу техни членове. Така се запознах и със Сиско. Той разследваше миналото на различни хора по поръчка на клуба и аз започнах да го използвам за своите задачи.
Сиско неведнъж беше привличал Светците от мое име. Тъкмо те спасиха семейството ми от потенциална опасност, когато работех по делото на Луис Рулей. Затова и не се изненадах, че пак се е обърнал към тях. Само че без да си направи труда да ме осведоми.
— Защо не ми каза?
— Не исках да ти усложнявам живота. Ти се занимаваше с делото. Двете отрепки, дето те пребиха, бяха моя работа.
Нямаше предвид само физическата страна на нещата. Държеше ме на тъмно, защото знаеше, че понякога нанесеният ти психологически удар е по-тежък от физическия. Не искаше да се разсейвам или постоянно да се озъртам през рамо.
— Добре, ясно — отвърнах.
Сиско бръкна под черния си кожен елек и измъкна сгъната снимка. Подаде ми я и аз изчаках да спра на светофара на Роско Булевард, за да я погледна. Когато я разгънах, видях, че Хърб Дал е сниман да се качва в кола с двамата нападатели с черните ръкавици, които толкова майсторски ме бяха пребили в гаража до Виктъри Билдинг.
— Познаваш ли ги? — попита Сиско.
— Да, те са. — Гневът се надигна в гърлото ми. — Ще му скъсам гадния задник на Дал.
— Успех. Тук завий наляво. Отиваме в двора.
Престроих се в лявата лента тъкмо когато светна зелено. Потеглихме на запад и се наложи да спусна сенника заради залязващото слънце. Знаех, че под „двор“ има предвид клуба на Светците, който се намираше до пивоварната от отсрещната страна на шосе 405. Отдавна не бях ходил там.