Вторият си взе поука от примера на другаря си и издържа процедурата по отлепването на изолирбанда, без да гъкне. Бам Бам хвърли лепенките настрани, мина зад мъжете и ги преобърна на една страна, така че да мога да разгледам лицата им.
— Не ни убивайте, моля ви — със свито от отчаяние гърло каза единият. — Платиха ни да свършим работата. Можехме да ви убием, ама не го направихме.
Изведнъж познах в него оня, който беше говорил с мен.
— Те са — казах и ги посочих един по един. — Тоя говореше, а тоя ме удряше. Кои са?
Сиско кимна, като че ли потвърждението ми е чиста формалност.
— Братя са. Дрънкалото се казва Джоуи Мак. Биячът е Ейнджъл, и той Мак.
— Вижте, ние даже не знаем за какво се отнася — извика Дрънкалото. — Моля ви! Сгрешихме. Ние…
— Адски си прав, че сте сгрешили! — изрева Сиско и гласът му се стовари връз двамата като гняв Божи. — И сега си плащате. Кой иска да е пръв?
Бияча захленчи. Сиско отиде при една масичка, върху която бяха наредени инструменти и оръжия, както и ролката изолирбанд, избра един гаечен ключ и клещи и се върна. Помислих си с надежда, че всичко това е театър. Но и да беше, Сиско го превръщаше в представление, достойно за Оскар. Поставих длан на рамото му и го спрях. Нямаше нужда от думи, посланието бе ясно: да ме остави да опитам пръв.
Взех ключа от ръката му и приклекнах пред пленниците като бейзболен кечър. Претеглих тежкия инструмент в дланта си, за да свикна с тежестта му.
— Кой ви нае да ме пребиете?
Дрънкалото отговори моментално. Нямаше желание да защитава никой друг, освен себе си и брат си.
— Един тип. Дал. Каза да ти теглим един як бой, ама да не те убиваме. Недей бе, човек!
— Няма недей. Откъде познавате Дал?
— Не го познаваме. Свърза ни един общ познат.
— И кой е той?
Мълчание. Не се наложи да чакам дълго. Бам Бам доказа, че е достоен за прякора си — наведе се и им удари по едно кроше в брадичките. Докато произнасяше името, Дрънкалото плюеше кръв.
— Джери Кастил.
— И кой е Джери Кастил?
— Виж, не казвай на никой.
— Не си в положение да ми казваш какво да правя. Кой е Джери Кастил?
— Той е представителят тук, на Западното крайбрежие.
Изчаках, ала нямаше повече, така че казах:
— Няма да кисна тука цяла нощ. Чий представител?
— На една организация от Източното крайбрежие. Чат ли си?
Погледнах Сиско. Хърб Дал да има връзки с организираната престъпност на Източното крайбрежие? Струваше ми се малко вероятно.
— Не, ти не си чат. Аз съм адвокат. Искам точен отговор. Коя организация? Имаш точно пет секунди, преди…
— Работи за Джоуи Джордано от Бруклин, загряваш ли? Сега вече тъй или иначе сме мъртви. Върви на майната си.
Надигна глава и ме заплю с кървава храчка. Бях оставил сакото и вратовръзката си в офиса. Погледнах надолу към бялата си риза и видях кърваво петно точно извън ивицата, която обикновено е скрита от връзката.
— Тая риза е с монограм, лайнар такъв.
Томи Патлака ненадейно се вмъкна помежду ни и чух жесток пукот от удар на юмрук по лице, но не видях нищо заради изпречилото се пред мене грамадно тяло. Той се отдръпна и установих, че Дрънкалото си изплюва зъбите.
— Риза с монограм бе, човек — каза Томи Патлака, като че ли даваше обяснение за постъпката си.
Изправих се.
— Добре, пуснете ги.
Сиско и двамата Светци се обърнаха към мен.
— Пуснете ги — повторих.
— Сигурен ли си? — попита Сиско. — Сигурно тозчас ще изтърчат при оня скапаняк Кастил да му кажат, че знаем.
Погледнах двамата на пода и поклатих глава.
— Няма. Ако му признаят, че са проговорили, най-вероятно ще ги очисти. Тъй че ги пуснете и все едно нищо не се е случило. Те ще се скрият, докато им минат синините. И с това ще се приключи.
Наведох се към двамата пленници.
— Прав съм, нали?
— Да — потвърди Дрънкалото; горната му устна вече се бе подула колкото пинг-понг.
Погледнах брат му.
— Нали така? Искам да го чуя и от двамата.
— Да, да, точно така — отвърна Бияча.
Обърнах се към Сиско. Бяхме свършили.
— Добре, Патлак, слушай сега — каза той. — Ще изчакате до мръкнало. Оставете ги тука и изчакайте до мръкнало. Тогава ги закарайте там, където искат. Оставете ги, ама не ги закачайте. Ясно?
— Ясно.
Бедният Томи Патлака. Изглеждаше искрено разочарован.