„Греъм“ — пулсът му се ускори, когато си спомни за него.
Докторът кимна.
— Да, това е адресът от шофьорската книжка. Взехме и телефонния номер от указателя. Опитвахме да се свържем, но напразно. Щатската полиция във Вирджиния дори изпрати там свой служител, но отново без успех.
— Живея сам.
— Нямате ли приятели или роднини, които бихте искали да уведомим?
Демеролът беше омаломощил Савидж. Страхуваше се да не сбърка нещо.
— Не съм женен.
— Родителите ви?
— Починали са. Нямам братя и сестри. — Клепачите на Савидж натежаха. — Не искам да тревожа приятелите си.
— Сигурен ли сте?
— Да. Съвсем.
— Добре. Отговорите поне съответстват на данните, които открихме за вас в документите ви. Това доказва, че имате само временна загуба на паметта. Не се случва винаги след травми на черепа, но не е и необичайно. Няма да е задълго.
Савидж се мъчеше да остане буден.
— Още не сте ми отговорили. Каква беше злополуката?
— Спомняте ли си планинския комплекс „Медфорд Гап“?
Независимо от мъглата, която вече го обгръщаше, Савидж беше пронизан от спомени.
— „Медфорд Гап“? Да. Странен хотел.
— Много добре. Вече и това си спомнихте — доктор Хамилтън се приближи. — Били сте гост на хотела. Отишли сте да се катерите по скалата.
Савидж си спомняше само разходката до там.
— Паднали сте от скалата.
— Какво?
— Управителят на хотела настоява, че е имало маркировка: „Само за опитни алпинисти“. Тръгнали сте надолу по стълбите. Изглежда сте се подхлъзнали на леда. Ако не е била някаква издатина на десет метра по-надолу, щели сте да паднете направо долу. Това са триста метра. Извадили сте късмет. След като не сте се върнали за вечеря, персоналът тръгнал да ви търси. Успели да ви намерят точно преди залез-слънце, бих казал точно преди да ви изтече кръвта или да замръзнете.
Лицето на доктора се замъгляваше все повече. Савидж се опитваше да запази образите в съзнанието си ясни.
— Паднал съм от скалата?… Но аз…
Обхванат от панически ужас, той чувстваше, знаеше, че това не е вярно, че се беше случило нещо по-страшно.
Кръв. Замъгленото му съзнание виждаше кръв.
Блясък на стомана. Нещо падащо.
Пред очите му причерня.
14.
Тялото на Камичи тупва разполовено на земята. Обезглавеният Акира до него, а главата се търкулва почти до Савидж.
Очите на Акира премигват.
Стенейки, Савидж се събуди.
Целият беше в пот.
Сестрата влезе в стаята.
— Господин Форсайт, добре ли сте? — попита тя и побърза да му измери пулса и налягането. — Нещо сте притеснен. Ще ви дам пак демерол.
— Не.
— Моля?
— Не искам успокоително.
— Такива са нарежданията на доктор Хамилтън — каза тя учудено. — Трябва да ви дам демерол.
— Не. Кажете му, че искам съзнанието да е ясно. Кажете му, че демеролът ми пречи да мисля. Кажете му, че започвам…
— Да, господин Форсайт — каза русият лекар, който точно влизаше в стаята. — Започвате какво?
— Да си спомням.
— За злополуката ли?
— Да — излъга Савидж. Инстинктът му подсказваше да говори това, което очакват от него. — Управителят ви е казал истината. Имаше изрично предупреждение, че пътят е опасен. Едно време се занимавах с алпинизъм. Не ми е приятно да го споменавам, защото проявих прекалена самоувереност. Опитах да премина един заледен участък. Загубих равновесие и…
— Паднахте.
— Изглеждаше ми по-скоро като че скалата тича към мен.
Доктор Хамилтън направи гримаса:
— Не е било точно така. Добре, че поне сте оцелели.
— Той не иска демерол — каза сестрата.
— О-о! — учуди се лекарят. — Необходимо е заради самия вас. Без успокоителни болките ви…
— … ще са ужасни. Разбирам, но демеролът замъглява съзнанието ми. Не знам кое е по-лошо.
— Разбирам, че за вас е важно да си спомните дните преди инцидента. Но като се има предвид колко са сериозни нараняванията ви, не знам дали разбирате какво ви очаква…
— … когато свърши действието на демерола ли?
Савидж искаше да добави, че страданията са по неговата част, но болките му се усилиха и той добави:
— Да направим компромис. Половин доза. Ще видим как ще се чувствам. Винаги можем да се върнем към предписаната от вас доза.
— Не съм свикнал пациентите да спорят с мен — докторът сбърчи вежди. — Ще видим как ще се чувствате. Ако сте добре…
— Аз съм доста издръжлив.
— Не се и съмнявам. Може да искате нещо да хапнете?
— Сухари с пилешки бульон.
— Точно това исках да ви предложа.
— Ако успея да ги преглътна, системата ще е излишна.