Греъм поклати съчувствено глава, когато го посети:
— Донесъл съм ти подарък.
— Тези две гумени топчета ли?
— Ще възстановят по-бързо мускулите ти, ако ги стискаш достатъчно дълго — Греъм закрепи една дъска към долния край на леглото. — Можеш да притискаш стъпалата си тук. Така ще укрепнат прасците и бедрата ти.
Савидж се изпоти от напрежение. Всеки опит му причиняваше силна болка.
— Търпение — окуражи го Греъм.
През отворения прозорец се чуха гласове. Някакви хора се суетяха.
— Господи! Какво…
— Няма защо да се тревожиш. Това е заради другия подарък. Ще ти инсталират гореща вана на двора. Не знаят за кого е. Често ги използвам и им имам доверие. Ваната е с приспособления за подводен масаж. След ежедневните упражнения горещата вана ще успокои болките ти.
Савидж отново си спомни с тъга за Камичи и Акира, които се къпеха направо с вряла вода.
— Благодаря ти, Греъм.
— Излишно е да ти казвам, че водните процедури са много полезни и за мускулите ти.
— Поредната ти манипулация.
— Не забравяй да стискаш топчетата.
Вместо отговор Савидж се засмя.
— Добре. Още не си загубил чувството си за хумор.
— Само че няма много неща, на които да се смея.
— Имаш предвид болките си или Камичи и Акира?
— И двете.
— Надявам се, че не мислиш пак за оттегляне.
— Кой ги нападна, Греъм? Защо? Винаги си казвал, че задълженията ни не свършват, ако клиентът бъде убит.
— Човекът, който се е представил като Филип Хейли, те е освободил от това задължение. Обещал ти е да разберат кой е наредил да убият Камичи. Гарантирал е, че ще отмъстят за него. Освен това ти е дал ясно да разбереш, че не трябва да се намесваш.
— Ами ако не са успели да свършат работа?
— Срамът ще си остане за тях. Твоята грижа е да оздравяваш по-бързо. Почивай си. Спи повече. Надявам се сънищата ти да са спокойни.
— Върви по дяволите.
21.
Постепенно, с много усилия и непоносими мъки, Савидж започна да свива лактите и колената си. След още няколко ужасни дни вече можеше да повдига крайниците си и дори да сяда. Първият му опит да ходи с патерици завърши трагично — сестрата успя да го хване точно преди да падне.
Той помоли охраната да му закачат две гимнастически халки на тавана. Опитваше се да ги стигне с ръце, а после да се избута от леглото. Силата на ръцете му се възвръщаше и това му помагаше да държи по-добре патериците. Краката му вече не бяха като дървени. Изпита гордост в нощта, когато не се наложи да извика сестрата да го придружи до тоалетната.
Всеки божи ден той благославяше Греъм за ваната. Потапяйки се в нейния водовъртеж, Савидж чувстваше как се отпуска и освобождава мислите си от всяка грижа, как достига до някаква вътрешна хармония. Спомените за Камичи и Акира отново се натрапваха, изпълваше го срам, а също и гняв към човека, наредил да убият Главния. Раните, които получи в планинския хотел, му се струваха недостатъчно наказание за неговия провал като защитник. Искаше да измъчва тялото си до безкрайност.
Веднъж Греъм го посети точно когато беше във ваната. Той отпусна мощното си тяло на един от столовете, поставени до нея. Носеше модни слънчеви очила и костюм с жилетка, който не подхождаше на провинциалната обстановка тук.
— Значи баща ти е работил в ЦРУ?
Савидж обърна глава към него:
— Никога не съм го споменавал пред теб.
— Точно така. Първия път, когато се срещнахме, ти отбягна въпроса ми. Сигурно не мислиш, че оставих нещата така. Налагаше се да проверя всичко преди да се съглася да се занимавам с теб.
— Разочароваш ме.
— Досега не се е налагало да ти го казвам. Все пак нямаше да ти откажа, ако нямах сериозна причина.
Савидж се надигна от ваната.
— Чакай. Ще ти подам патериците.
— По дяволите. Не се притеснявай.
Като се придържаше за краищата на ваната, той излезе полека с треперещи крака. С малки стъпки стигна до съседния стол и седна до Греъм.
— Впечатляващо. Не знаех, че си напреднал толкова.
Савидж се вторачи в него.
— Споменах баща ти, защото смятам, че има връзка с приказките ти за оттегляне. Хиляда деветстотин шестдесет и първа. Куба.
— Е и какво?
— Катастрофата в Залива на прасетата.
— Е и какво?
— Баща ти е бил един от организаторите. Администрацията на Кенеди имала по-други намерения. Променили плана. Нахлуването — по-точно затъването в блатата — се превърнало в катастрофа. Белият дом естествено не си признал грешката. Трябвало да прехвърлят вината на друг. На висш служител от ЦРУ например. На някое „момче за бой“, достатъчно предано, за да не се противопостави или да издаде каква е работата.