— Знам какво ще направим — казва Сами, за да се помирим. — Тръгваме всички заедно!
— Имаш ли някакъв план? — питам Бен. Идеята на Сами не е лоша. Това с евакуационните капсули също става, само дето не знам къде са. И дали ги има въобще.
Той кимва.
— А ти?
— Знам един път за бягство, но не знам пътя до пътя.
— Пътя до пътя? — Той се усмихва. В ужасен вид е, но усмивката му си е все същата. Грее в тунела като слънце. — А аз знам всичко: пътя и пътя до пътя.
Пуска пистолета в джоба си и ми подава празната си ръка.
— Хайде, тръгваме заедно.
Чудя се дали щях да поема ръката, ако беше на когото и да било друг в света, освен Бен Периш.
84.
Сами забелязва кръвта преди мен.
— Дреболия — изсумтява Бен.
По лицето му не можеш да прочетеш нищо. Нищо е слабо казано — повече от нищо.
— Дълга история, Фъстък — казва Бен. — Ще ти я разкажа по-късно.
— Къде отиваме? — питам аз. Не че кой знае колко сме се засилили. Бен се влачи из лабиринта от коридори като истинско зомби. Лицето на Бен, което помня, е някак избледняло… или по-скоро застинало в някакъв измършавял, изострен и суров вариант на някогашното му лице. Сякаш някой безмилостно е изрязал всичко второстепенно, запазвайки само същността.
— Най-общо казано — махаме се оттук. След този тунел — следващия вдясно. Води до една вентилационна шахта, която можем…
— Стой! — сграбчвам го аз. За малко да забравя: — Импланта на Сами!
Той се взира в мен за секунда, после се разсмива печално.
— Съвсем забравих.
— Какво забрави? — пита Сами.
Клякам на коляно и улавям ръцете му. Вече сме на няколко коридора от убежището, но гласът на майор Боб, усилен от мегафона, все още скача от стена на стена и препуска из тунелите.
— Самс, трябва да свършим нещо. Нещо много важно. Хората тук не са тези, за които се представят.
— А какви са? — прошепва той.
— Лоши, Сам. Много лоши.
— Извънземни — намесва се Бен. — Д-р Пам, войниците, командирът… дори командирът! Всички са трансформирани. Водят ни за носа, Фъстък.
Сами е ококорил очи като грамофонни плочи.
— И командира ли?
— И командира — отвръща Бен. — Така че се махаме оттук и отиваме при Катализатора. — Вижда, че го гледам. — Не се казва така — така й викаме.
— О! — клатя глава аз. „Зомби“, „Фъстъка“, „Катализатора“… Явно военни глупости. Обръщам се пак към Сам. — Излъгаха ни за много неща, Сам. За почти всичко. — Пускам ръката му и прокарам пръсти по тила, докато напипам малката бучка под кожата му. — И имплантите са лъжа. С тях ни следят, а могат и да ни навредят.
Бен кляка до мен.
— Така че трябва да го извадим, Фъстък.
Сам кима. Пълничката му долна устна трепери, а големите му очи се наливат със сълзи.
— Ами… добре…
— Но трябва да кротуваш — строго му казвам аз. — Ни гък, ни мък. Ще се справиш ли?
Той кима отново и една едра сълза капва върху ръката ми. Ставам и двамата с Бен се дръпваме настрана за кратка предоперативна оперативка.
— Нямам друго — казвам аз и кимам към двайсетсантиметровия боен нож, като внимавам да не го зърне Сами.
Очите на Бен стават на понички.
— Я по-добре с това — казва той и измъква един скалпел от джоба на престилката си.
— Определено е по-добре.
— Ти ли ще го извадиш?
— Нали ми е брат. Длъжна съм. — Но мисълта да накълцам Сами ми идва малко в повече.
— Мога да го направя аз — казва Бен. — Ти го дръж, аз ще режа.
— Нали си лекар — казвам хапливо аз. — Тук при извънземните ли си взе дипломата?
Той се усмихва мрачно.
— Само гледай да го държиш здраво, за да не засегна нещо.
Връщаме се при Сам, който седи, облегнат на стената и стиска мечока, а очите му уплашено шарят насам-натам. Прошепвам на Бен:
— Само да му направиш нещо! Ще те изкормя с ей този нож.
Той ме поглежда стреснато.
— Никога няма да му направя нещо лошо.
Взимам Сам в скута си. Обръщам го по корем, тъй че брадичката му да се подпре в бедрото ми. Бен коленичи. Ръката му лекичко трепери.
— Спокойно — шепне Бен. — Само го дръж здраво.
— Каси… — уплашено мрънка Сам.
— Шшт. Шшт. Не мърдай. Ще стане за нула време — казвам му. — Побързай — казвам на Бен.
Държа главата на Сам с две ръце. Бен приближава скалпела; ръката му вече е като стоманена.
— Ей, Фъстък — казва той. — Чакай първо да ти сваля медальона. — Сами кимва и Бен щраква закопчалката. Металът звънва и се изнизва в шепата му.