Надигам крака си и промушвам отдолу кърпата. Действам слепешком, тъй като не мога да вдигна главата си. Зверя се през цъфтящите черни звезди в калните карантии на Бюика и се мъча да завържа краищата на кърпата. Опипвам раната с върховете на пръстите си. Все още кърви, но е нищо в сравнение с бликащия фонтан, който беше, преди да я стегна с превръзката.
Взимам пистолета. Така е по-добре. Зрението ми малко се избистря и вече не ми е така студено. Мърдам няколко сантиметра вляво; не е приятно да лежиш в собствената си кръв.
Къде е той? Имаше сума ти време да си довърши работата.
Или тя вече е свършена?
Оставам без дъх. Просто за няколко секунди забравям да дишам.
Той няма да дойде! Няма, защото няма нужда. Знае, че няма да се осмеля да изляза, а ако не изляза, с мен е свършено. Знае, че ще умра от глад, кръвозагуба или обезводняване.
Той знае, каквото и аз знам: бягането е равносилно на смърт, оставането — също.
Затова просто е продължил към следващия.
Ако има следващ.
Ако не съм последната.
Стига, Каси! От седем милиарда да остане само един за пет месеца? Не може да си последна. Но дори и да си последна, и именно ако си последна — не трябва да завършиш така безславно. Сгащена под проклетия Бюик, да чакащ кръвта ти бавно да изтече. Така ли трябва да изглежда последното „сбогом“ на човечеството?
Не, по дяволите.
10.
Първата вълна отне живота на половин милион души.
Втората направи тази цифра буквално смешна.
В случай, че не знаете, земната повърхност е подвижна. Континентите са върху масиви от скали, наречени тектонични плочи, и тези огромни плочи плават в море от разтопена лава. Като постоянно се трият и бутат една в друга, което създава огромно напрежение. С течение на времето напрежението нараства, докато плочите се приплъзнат една спрямо друга, освобождавайки огромни количества енергия под формата на земетресения. Ако земетресението е в гранична междуконтинентална зона, ударната вълна произвежда гигантски вълни, наречени цунами.
Над 40 процента от населението на света живее на по-малко от сто километра от бреговата ивица. Това са три милиарда души.
Ония просто им спретнаха едно малко наводнение.
Вземете метален прът, два пъти по-висок от Емпайър Стейт Билдинг и три пъти по-тежък. Разположете го над една от тези критични зони. След което го пуснете от най-горните слоеве на атмосферата. Не ви трябва система за задвижване или насочване; просто го пуснете. Благодарение на земното притегляне, докато достигне Земята, прътът ще развие скорост от двайсет километра в секунда — двайсет пъти по-бързо от куршум.
Ще се блъсне в повърхността със сила един милиард пъти по-голяма от енергията на бомбата, пусната над Хирошима.
Сбогом, Ню Йорк. Сбогом, Сидни. Довиждане, Калифорния, Вашингтон, Орегон, Аляска и Британска Колумбия. Чао, Източно крайбрежие.
Япония, Хонг Конг, Лондон, Рим, Рио.
Радвам се, че се запознахме. Дано ви е харесало!
Първата вълна трая едва секунди.
Втората продължи малко повече. Около ден.
А Третата? Тя беше по-дълга — дванайсет седмици. Дванайсет седмици, за да убие… Ами, по пресмятанията на татко, 97 на сто от тези с лошия късмет да оцелеят в първите две вълни.
Деветдесет и седем процента от четири милиарда? Пресметнете сами.
Помните ли онази глупост? За това как Извънземната империя ни връхлита с летящите си чинии, а ние, сплотени в едно, й даваме отпор. Давид срещу Голиат. Нашите танкове срещу техните лъчеви оръжия.
Де да беше така!
Ние не бяхме такива късметлии.
И те не бяха толкова глупави.
Как можеш да унищожиш почти четири милиарда души за три месеца?
С птици.
Колко птици има в света? Предположете. Един милион? Един милиард? А какво ще кажете за над триста милиарда? Това прави около седемдесет и пет птици за всеки мъж, жена и дете, останали живи след първите две вълни.
Има хиляди видове птици на всеки континент. И птиците не признават граници. Освен това дрискат много. Дрискат по пет-шест пъти на ден. Това са повече от един трилион малки ракети, сипещи се като дъжд всеки ден. Всеки божи ден.
Няма по-ефективна система за разпространение на вирус с 97 процентна леталност.
Според баща ми те бяха използвали нещо от рода на генетично променен Ебола-вирус. Ебола-вирусите не могат да се разпространяват по капков път. Но е достатъчно да подмените един-единствен белтък и Ебола-вирусът става като грипа — въздушнопреносим. Загнездва се в белите ви дробове. Предизвиква тежка кашлица. Треска. Силно главоболие. Започвате да плюете малки, тъпкани с вируси, капки кръв. Гадините преминават в черния дроб, бъбреците и мозъка ви. В тялото ви вече има милиарди от тях. Станали сте вирусна бомба. И когато се взривите, поразявате всички около вас. Като плъхове, бягащи от потъващ кораб, вирусите извират от всеки ваш отвор. Устата, носа, ушите, задника… дори очите. Буквално плачете с кървави сълзи.