Грийн.
Уолтърс.
Паркър.
Добри, благонадеждни, нормални американски имена. И американските знамена на ръкавите им. И стойката им — изпъната, но небрежна, бдителна, но спокойна. Пружини.
Начинът, по който очакваш да изглежда една армия.
Стигнахме до последния автобус в колоната. Децата вътре викаха и ни махаха с ръце. Беше вълнуващо.
Едрият войник на вратата козирува. Върху табелката на униформата му пишеше: „ефр. Бранч“.
— Само децата — каза той. Гласът му прозвуча глухо заради противогаза.
— Ясно, ефрейторе — каза татко.
— Каси, защо плачеш? — попита Сами. Малката му ръка посегна към лицето ми.
Татко го свали на земята. Коленичи и доближи глава до главицата на Сами.
— Отиваш на екскурзия, Сам — каза татко. — Тези добри войници ще ви отведат на безопасно място.
— Ама ти няма ли да дойдеш? — мъничките му ръце бяха вкопчени в ризата на татко.
— Ще дойда. И тати идва. Просто не сега. Но скоро. Съвсем скоро. Той грабна Сами в ръце. Последна прегръдка.
— И да слушаш. Да правиш каквото ти кажат тези добри батковци. Обещаваш ли?
Сами кимна. Пъхна ръка в моята.
— Хайде, Каси. Ще се возим на автобус!
Черната маска рязко се обърна. Една ръка с ръкавица се вдигна.
— Само момчето.
Казах му да си гледа работата. Без татко — иди-дойди, но да пусна Сами без мен… Никога.
Ефрейторът ме отряза:
— Само момчето.
— Тя му е сестра — опита се да възрази татко. Логичен, както винаги. — И тя е дете. Само на шестнайсет е.
— Тя остава — отсече ефрейторът.
— Тогава и той остава — казах аз, прегръщайки с две ръце Сами. Без да ги извие, нямаше как да вземе братчето ми.
Последва ужасният момент, в който ефрейторът не каза нищо. Идеше ми да дръпна противогаза и да се изплюя в лицето му. Слънцето проблясваше в стъклото на шлема, омразна топка от светлина.
— Значи искате той да остане?
— Искам той да остане с мен — поправих го аз. — В автобуса. Извън него. Където и да е. С мен.
— Не става, Каси — каза татко.
Сами се разрева. Беше разбрал: татко и войникът бяха срещу нас двамата, и битката бе загубена. Разбра го преди мен.
— Може да остане — каза войникът. — Но не гарантираме безопасността му.
— О, нима! — изкрещях аз в насекомоподобното му лице. — А чия безопасност можете въобще да гарантирате?
— Каси… — поде татко.
— Нищо не можете да гарантирате! — изкрещях аз. Ефрейторът не ми обърна внимание.
— На ваша отговорност, сър — каза той на татко.
— Тате — казах аз. — Чу го. Сами може да си остане с нас.
Татко задъвка долната си устна. Вдигна глава и се почеса под брадичката. Очите му се взряха в празното небе. Мислеше за безпилотните самолети, за това, което знаеше и за това, което не знаеше. Спомняше си какво бе научил. Претегляше даденостите и изчисляваше вероятностите, заглушавайки вътрешния глас, който напираше да изкрещи: Не го пускай!
И той, естествено, постъпи разумно. Беше отговорен родител и постъпи така, както правят отговорните родители.
Избра разумното решение.
— Права си, Каси — каза той накрая. — Те не могат да гарантират безопасността ни. Никой не може. Но някои места са по-безопасни от други. — Той сграбчи ръката на Сами. — Хайде, скачай!
— Не! — изпищя Сами. Сълзите се стичаха по пламналите му бузи. — Не искам без Каси!
— И Каси ще дойде — каза татко. — Ще дойдем и двамата. Веднага след теб.
— Виж, тате… ще го пазя, ще го гледам, няма да позволя да го пипнат с пръст! — взех да се моля аз. — Нали ще дойдат за втори курс? Да изчакаме дотогава, а? — Стисках го за ризата и го гледах умолително. Досега тактиката винаги бе работила. — Моля те, татко, не го прави. Грешка е. Трябва да сме заедно, длъжни сме.
Този път нямаше да проработи. Очите му пак бяха добили онзи суров вид: студени, свити, безмилостни.
— Каси — рече той. — Кажи на брат си, че всичко е наред.
И аз го направих. След като си казах, че всичко е наред. Заповядах си да се доверя на татко, на Властите, на Другите… че няма да изгорят автобуси, пълни с деца, да се доверя, че самото доверие не е последвало участта на компютрите, микровълновите пуканки и онзи холивудски филм, в който Слузестите топки от планетата Зиркън бяха победени и доброто възтържествува миг преди финалните надписи. Коленичих върху прашната земя пред братчето си.