— Убиването на хора не е ли работа на извънземните?
Лицето му е червено като цвекло. Замахва с юмрук във въздуха. Флинтстоун се спуска да го усмири, но той го отблъсква.
— Който е слаб, болен, стар, муден, глупав — да си ходи! — крещи Танка. — Тия, които не могат да се бият, само ни пречат. Дърпат ни надолу!
— Дай тогава да ги унищожим! — жлъчно подхвърлям аз.
— Здравината на една верига се определя от най-слабото й звено — реве Танка. — Просто и ясно, Зомби. Животът е за силните!
— Стига бе, човек — опитва се да го успокои Флинтстоун. — Зомби е прав. Нали и Фъстъка е член на взвода!
— Майната ти, Флинт! — крещи Танка. — Майната ви на всички. Аз съм виновен, така ли? Аз ли съм причината?
— Зомби, направи нещо — моли ме Дъмбо. — Да не стане „Дороти“!
Дъмбо има предвид една, която превъртяла на стрелбището и обърнала автомата срещу собствения си взвод. Убила двама и ранила трима, преди сержантът да успее да я халоса с пистолет по тиквата. Всяка седмица се случва нещо от този род. Казваме му „Дороти“. Писва ти и откачаш. Някои го изливат на себе си, други — на околните. Има моменти, в които се чудя с кой ум шефовете са поверили оръжия на деца, които са под такова напрежение.
— Гледай си работата — зъби се Танка на Дъмбо. — Сякаш разбираш нещо! Или някой от вас разбира! За какъв дявол сме тук, а? Ще ми кажеш ли, бе, Дъмбо? Или ти, бе, взводния! Ще ми обясниш ли? Някой да ми обясни смисъла, иначе ще ви гръмна! Толкова ми е писнало, че ще ви очистя, всичките! Ние ли ще се справим с тях, а? С тези, дето ликвидираха седем милиарда? С какво? С какво?! — Дулото на автомата му е насочено към Фъстъка, който се е вкопчил в крака ми. — С това ли бе, а?
Смее се истерично.
При вида на автомата всички се вцепеняват. Вдигам ръце и колкото се може по-спокойно казвам:
— Редник, свали оръжието. Веднага.
— Ти какъв си, бе? Никой не може да ми заповядва! — Изправен до леглото си с автомат до бедрото. И превъртял.
Плъзгам погледа си към Флинтстоун, който е най-близо до Танка. Стои на няколко метра от дясната му страна. Флинт ми отговоря с едва доловимо кимване.
— Тъпаци с тъпаци! Запитайте се защо още не ни нападат — крещи Танка. Вече не се смее, плаче. — Ясно е, че могат. Знаят, че сме тук и знаят какво правим. Тогава защо ни оставят да го правим?
— Не знам, Танк — казвам аз спокойно. — Защо?
— Защото вече е все едно! Все едно е какво, по дяволите, правим! Това е, човече. Свършено е! — Диво размахва автомата. Сега ако дръпне спусъка… — И ти, и аз, и всички в тази проклета база сме обречени! Ние сме…
Флинт е върху него, изтръгва пушката от ръката му и го събаря. Главата на Танка се охлузва в ръба на леглото. Той се свива на топка, стиска главата си две ръце и писва колкото му глас държи. Спира за секунда, за да поеме дъх, и пак писва.
Като че ли беше по-добре да размахва автомат. За да не слуша, Кекса хуква и се затваря в тоалетната. Дъмбо затиска големите си уши и заравя глава в завивките. Портокала се промъква към мен и застава до Фъстъка, който сега е сграбчил краката ми с двете си ръце и наблюдава иззад бедрото ми как Танка се превива на пода на спалното. Единственият незасегнат от събитията е Малката. Седи на леглото си и безстрастно наблюдава как Танка се тръшка и пищи, сякаш това е обичайното му състояние.
И тогава ми просветва: те ни убиват! Бавно и мъчително, почвайки отвътре навън — от душите ни. И си спомням какво каза командирът: „Те не целят да ни победят, те искат да сломят волята ни“.
Тоест, положението е безнадеждно. Пълна лудост. Танка е нормален, щом го е разбрал.
Ето защо трябва да си иде.
47.
Главен инструктор Резник е съгласен с мен и на сутринта Танка вече го няма. Отведен е в болницата за пълно психиатрично освидетелстване. Койката му остава празна цяла седмица, а нашият взвод с един човек по-малко се смъква все по-надолу и по-надолу в класацията. Никога няма да завършим и никога няма да сменим сините гащеризони с истински униформи, никога няма да прекрачим електрическата ограда с бодлива тел, за да докажем себе си, както и да си върнем поне малка част от онова, което сме загубили.
Не говорим за Танка. Все едно, че не го е имало. Трябва да вярваме, че системата е съвършена, а Танка е само несъвършена брънка от системата.
Една сутрин в хангара за обработка Дъмбо ми махва да отида до масата му. Дъмбо ще става санитар, затова го карат да прави дисекции на определени трупове, обикновено трансформирани, с цел да добие познания по анатомия. Отивам при него и той мълчаливо кима с глава към трупа на масата.