Флинт не издържа, пропълзява встрани и повръща. Малката гледа като онемяла. Малката, която пищеше от радост по време на учебните стрелби. Малката, която си пееше в хангара за обработка, кръвожадната малка хищница припада.
Портокала си отива. Търси ме с очи, докато Дъмбо се опитва да спре кръвоизлива от раната в стомаха му.
— Какво да направя за теб, редник? — питам.
— Викат ми така…
Дъмбо маха напоената с кръв превръзка и слага нова. Гледа ме. Няма нужда да казва нищо. Не и на мен. Не и на Портокала.
Пускам Малката и коленича до главата на Портокала. Дъхът му мирише на кръв и шоколад.
— … защото… съм дебел… — на пресекулки изрича той. Разплаква се.
— Я остави тези глупости — казвам му строго аз.
Той шепне нещо. Доближавам ухо до устата му.
— Но се казвам Кени.
Сякаш ми споделя ужасна тайна, която е пазил цял живот.
Очите му се вперват безизразно в тавана. Отишъл си е.
58.
Малката е като обезумяла. Свита на топка с чело, опряно в коленете й. Викам Флинт, за да я наглежда. Трябва да разбера какво става с Кекса и Катализатора. Флинт има вид, сякаш иска да ме убие с голи ръце.
— Ти даде тази идиотска заповед! — ръмжи той.
— Стой тук при Малката.
Дъмбо бърше от ръцете си кръвта на Портокала, впрочем не — кръвта на Кени.
— Готов, съм, сержант — казва той уж спокойно, но ръцете му треперят.
— Сержант! — плюе гневно Флинтстоун. — И сега какво, господин сержант?
Правя се, че не го чувам и се промъквам до стената, където заварвам Кекса да клечи до Катализатора. Тя е на колене, наднича иззад ръба на стената към отсрещната сграда. Свивам се до нея, като избягвам въпросителния поглед на Кекса.
— Портокала спря да крещи — казва Катализатора, без да откъсва очи от сградата.
— Казвал се Кени — казвам аз. Катализатора кима, разбира ме веднага. Кекса — една-две минути по-късно. Пролазва встрани и се вкопчва в бетона. Диша накъсано.
— Нямаше избор, Зомби — казва Катализатора. — Иначе всички щяхме да сме на оня свят. При Кени.
Звучи успокоително. Същото си казах и аз. Гледам я и се чудя защо, като има по-добри, Вош даде на мен сержантски вензели.
— Е? — питам.
Тя кима към отсрещната сграда.
— Дебна лалугера.
Внимателно се надигам. В светлината на догарящия огън виждам фасада с изпочупени стъкла, лющеща се бяла боя и плосък покрив, един етаж над нас. Неясна сянка, която може и да е гръмоотвод. Друго не мога да различа.
— Къде е? — питам шепнешком.
— Току-що залегна. Лежи, надига се и пак ляга. Къса ми нервите.
— Един ли е?
— Само един видях.
— Свети ли?
Тя поклаща глава.
— Не, Зомби. Не е трансформиран според уреда.
Дъвча устна.
— Кекса видя ли го?
Тя кимва.
— Не свети.
Очите й ме прорязват като ножове.
— Може да не е стрелял той… — казвам аз.
— Видях оръжието му — казва тя. — Снайпер.
Тогава защо не свети? Онези на улицата светеха! А бяха дори по-далеч.
Все едно — свети или не, той иска да ни убие. И не можем да мръднем оттук, без да го неутрализираме. А трябва да се измъкнем преди онзи, който се изплъзна, да се върне с подкрепления.
— Не са ли хитри? — обажда се Катализатора, сякаш е прочела мислите ми. — С човешки лица и иди разбери кой е истински. Изводът? Карай наред, за да не си ти прекараният.
— Значи той ни мисли за трансформирани!
— Или стреля наред, за по-сигурно.
— Но той стреля по нас, а не по тримата. Бяха под носа му, а той хукна да гони нас. Няма логика.
И тя като мен няма отговор. Но, за разлика от мен, отговорът не я вълнува особено.
— Карай наред, за да си сигурен — повтаря ми тя натъртено.
Хвърлям око на Кекса, който ме гледа въпросително. Чака заповед, но моментът не е за заповеди.
— Ще го уцелиш ли оттук? — питам аз Катализатора.
Тя поклаща глава.
— Твърде далече е. Само ще се издам.
Прибягвам до Кекса.
— Оставаш тук. След десет минути откриваш стрелба. Ще ни прикриваш, докато бягаме. — Гледа ме кротко и покорно като овца. — Редник, ти устав не си ли учил? Какво следва да кажеш в случая? Кекса мига. — „Да, сър!“ — казвам аз строго. Той кима. — На глас бе, човек, не с кимане!
Напразни усилия.
Когато двамата с Катализатора се връщаме при останалите, Портокала го няма. Набутали го в една кола. По идея на Флинт. Той и нас би набутал там, ако можеше.