Само матраци и възглавници, купчини книги и самотна газена лампа върху една табуретка. И котки. Навред. Валандер доби неприятното усещане, че те всички са се втренчили в него с бдителни очи и всеки момент ще скочат отгоре му.
— Човек рядко влиза в къща без електричество — отбеляза Валандер.
— Аз живея извън времето — простичко отговори Хословски. — В следващия си живот ще се преродя като котка.
Валандер кимна.
— Ясно — каза той неубедително. — Ако правилно съм разбрал, живели сте тук и преди десет години?
— Живея тук, откакто напуснах времето.
Валандер осъзнаваше колко абсурден е следващият му въпрос. Въпреки това го зададе.
— Кога напуснахте времето?
— Много отдавна.
Вероятно това щеше да е най-изчерпателният отговор, на който можеше да се надява. С мъка се настани на една от възглавничките на пода, като се надяваше, че не е подгизнала от котешка пикня.
— Преди десет години една жена се е удавила тук наблизо, докато вървяла по леда на Стонгшьон — продължи той. — Предполагам, такива злополуки не стават често тук, сигурно ще си спомните събитието? Макар и, както казвате, да живеете извън времето.
Валандер забеляза, че Хословски, който най-вероятно беше луд или объркан от някакви неясни пророчески идеи, реагира положително, като разбра, че той приема твърдението му за битие извън времето.
— Една неделя през зимата, преди десет години — обясни Валандер. — Според информацията, с която разполагаме, мъжът е дошъл тук да търси помощ.
Хословски кимна. Спомняше си.
— Един мъж дойде и заблъска по вратата ми. Искаше да използва телефона ми.
Валандер се огледа в стаята.
— Но вие нямате телефон?
— Че с кого да говоря?
Валандер кимна.
— Какво стана тогава?
— Упътих го до най-близкия ми съсед. Там има телефон.
— Придружихте ли го дотам?
— Отидох до езерото, за да видя дали ще мога да я извадя.
Валандер се спря и върна разговора крачка назад.
— Мъжът, който блъскаше по вратата… Предполагам, че е бил много разстроен?
— Може би.
— Какво имате предвид с „може би“?
— Спомням, че беше необикновено овладян.
— Забелязахте ли нещо друго?
— Забравил съм. Това се случи в друго космическо измерение, което се е изменило многократно оттогава.
— Нека продължим. Отидохте при езерото. Какво се случи там?
— Ледът беше гладък като стъкло. Видях дупката. Отидох до нея. Ала не видях нищо във водата.
— Казвате, че сте вървели по леда? Не ви ли беше страх, че ще се пропука?
— Знам колко може да носи. Освен това мога да се направя безтегловен, ако се налага.
Човек не може да говори разумно с един луд, каза си Валандер примирено. Все пак продължи да задава въпросите си.
— Можете ли да ми опишете дупката?
— Сигурно е била изсечена от някой рибар. После отново е замръзнала. Но ледът не е имал време да се втвърди.
Валандер се замисли.
— Въдичарите не пробиват ли по-малки дупки?
— Тази беше почти четириъгълна. Навярно е била изрязана с трион.
— Идват ли въдичари на Стонгшьон?
— В езерото има много риба. Аз самият си набавям риба от там, но не и зиме.
— Какво стана след това? Застанали сте до дупката. Не сте видели нищо. Какво направихте тогава?
— Съблякох си дрехите и пропълзях във водата.
Валандер се вторачи в него.
— Защо, за бога, сте направили това?
— Рекох си, че бих могъл да напипам тялото й с крака.
— Могли сте да премръзнете до смърт!
— Ако е необходимо мога да се направя безчувствен към силен студ или горещина.
Валандер осъзна, че би трябвало да е подготвен за подобен отговор.
— И не я намерихте?
— Не. Изтеглих се обратно на леда и се облякох. Малко след това дотичаха хора. Кола със стълби. Тогава си отидох.
Валандер се мъчеше да стане от неудобната възглавничка. Вонята в стаята бе непоносима. Нямаше повече въпроси и не искаше да остава по дълго от необходимото. Но не можеше да не отбележи, че Якоб Хословски беше много любезен и радушен домакин.
Изпроводи го на двора.
— След това са я извадили — каза. — Съседът ми има обичай да се отбива и да ми разказва това, което смята, че трябва да знам за обкръжаващия свят. Много мил човек. Впрочем според него е редно да знам всичко, което се случва в местния стрелкови клуб. Не отдава такава важност на ставащото по света. Та затуй и не знам почти нищо за това, което се случва. Може би ще ми разрешите да попитам: дали в момента се води някоя по-мащабна война?