Валандер млъкна, но никой не каза нищо. Всички разбираха, че има вероятност да е прав. Но все още не бяха наясно по какъв начин това може да повлияе на разследването им.
— Това пътуване имаше смисъл — поясни Валандер след известно време. — Смятам също, че трябва да отидем и до Свенставик.
— Със спиране в Йевле — вметна Ан-Брит. — Не знам дали това има значение. Обаче помолих мой близък приятел от Стокхолм да отиде в една специализирана книжарница и да ми набави няколко броя от списание, озаглавено „Терминатор“. Пристигнаха днес.
— Какво е това списание? — попита Валандер, който и по-рано бе чувал да се говори за него.
— Публикува се в САЩ — продължи тя. — Може да се каже, че списанието е зле прикрито професионално издание. За хора, които търсят договори като наемни войници, телохранители или изобщо търсят поръчки като наемници. Неприятно четиво, между другото много расистко. Ала открих една малка обява, която би трябвало да ни заинтересува. Един мъж от Йевле е пуснал обява, че може да намери работа на, както ги нарича, „непредубедени мъже, готови да се сражават“. Позвъних на колегите в Йевле. Известен им е, но не са си имали работа директно с него. Смятат, че поддържа тесни контакти с хора в Швеция, които в миналото вероятно са били наемни войници.
— Може да се окаже важно — вметна Валандер. — На всяка цена ще се свържем с него. Сигурно ще можем да съчетаем пътуване до Свенставик и Йевле.
— Погледнах картата — продължи тя. — Човек може да отиде до Йостерсунд със самолет. После да вземе кола под наем. Или да получи помощ от колегите на север.
Валандер затвори тетрадката си.
— Погрижете се някой да организира пътуването — предложи. — Ако е възможно, искам да замина утре.
— В събота? — попита Мартинсон.
— Едва ли ще е от значение за хората, с които искам да се срещна — продължи Валандер. — Нямаме време за губене. Предлагам сега да прекъснем. Кой ще дойде с мен в Сьовестад?
Преди някой да има време да отговори, Лиса Холгершон почука с молив по масата.
— Само един момент — започна тя. — Не знам дали сте разбрали, че в града ни се провежда среща на хора, които са решили да учредят Национална гражданската гвардия. Според мен трябва възможно най-скоро да обсъдим каква ще е позицията ни по въпроса.
— Националната дирекция на полицията е разпратила купища циркуляри за тази гражданска гвардия — рече Валандер. — Те са напълно наясно какво казва шведското законодателство за раздаването на справедливост от частни лица.
— Със сигурност знаят — съгласи се тя. — Имам обаче силното чувство, че този път нещата са различни. Страх ме е, че много скоро ще почнат да се появяват случаи на крадци, застреляни от членове на подобни групи. А после ще почнат да се стрелят един друг.
Валандер съзнаваше, че е права. Но точно в този момент му бе трудно да се ангажира с нещо друго, освен двойното убийство, което разследваха.
— Нека оставим това за понеделник — предложи той. — Съгласен съм, че е важно. В по-дългосрочен план въпросът е решаващ, за да не се окажем обградени от граждани, които си играят на полицаи. Нека го обсъдим на срещата в понеделник.
Холгершон неохотно се съгласи. Прекратиха съвещанието. Ан-Брит и Сведберг щяха да придружат Валандер в Сьовестад. Когато тръгваха от участъка, вече бе станало шест часът. Навън се беше заоблачило и вероятно по-късно щеше да завали. Пътуваха в нейната кола. Валандер седеше на задната седалка. Зачуди се дали още не понамирисва след гостуването си в котешкото свърталище на Якоб Хословски.
— Мария Свенсон — каза Сведберг. — На трийсет и шест години, притежава малка зеленчукова градина в Сьовестад. Ако съм я разбрал правилно, търгува само с екологично отгледани зеленчуци.
— Не я ли попита защо се е свързала с Рюнфелд?
— Щом потвърди, че се е свързала с него, не я питах нищо повече.
— Ще бъде много интересно — подхвърли Валандер. — През всичките тези години, откакто съм полицай, никога не съм срещал човек, който да е искал помощ от частен детектив.
— Снимката беше на мъж — уточни Ан-Брит Хьоглунд. — Омъжена ли е?