— Не знам — отвърна Сведберг. — Казах всичко, което знам. Знаете толкова, колкото и аз самият.
— Еднакво малко — поправи го Валандер. — Не знаем почти нищо.
След двайсетина минути пристигнаха в Сьовестад. Веднъж, преди много години, Валандер бе дошъл тук, за да свали мъж, който се беше обесил. Беше го запомнил, защото това бе първото самоубийство, с което се сблъска. Спомни си случката с отвращение.
Сведберг спря колата пред къща с магазинче отпред и пристроена оранжерия непосредствено до него. „Зеленчукът на Свенсон“ пишеше на една табела. Излязоха от колата.
— Тя живее в къщата — обясни Сведберг. — Предполагам, че вече е затворила магазина.
— Цветарница и зарзаватчийница — отбеляза Валандер. — Дали това означава нещо? Или е чиста случайност?
Не очакваше отговор, а и не получи такъв. Бяха изминали половината път по настланата с чакъл пътечка, когато входната врата се отвори.
— Мария Свенсон — каза Сведберг. — Чакала ни е.
Валандер огледа жената, застанала на стълбите. Беше облечена с дънки и бяла блуза. Бе обута с дървено сабо. Имаше нещо странно във външния й вид. Забеляза, че не носи грим. Сведберг ги представи. Мария Свенсон покани всички да влязат. Седнаха във всекидневната. На Валандер му мина през ум, че дори в дома й имаше нещо чудато. Сякаш нехаеше в каква обстановка живее.
— Да ви предложа ли кафе? — попита Свенсон.
И тримата отклониха поканата.
— Както вече сте разбрали, това, което ни води, е, че искаме да научим малко повече за връзката ви с Йоста Рюнфелд.
Тя го изгледа учудено.
— Връзка ли е трябвало да имам с него?
— Като между частен детектив и клиент — поясни Валандер.
— Това е така.
— Рюнфелд е бил убит. Отне ни известно време да разберем, че не само е продавал цветя, но е упражнявал и дейност на частен детектив.
Вътрешно Валандер изстена от нескопосания начин, по който се изразяваше.
— Тогава първият ми въпрос е, как разбрахте за него?
— Видях обява в регионалния ежедневник. Беше миналото лято.
— Как установихте първоначалния контакт?
— Отидох в цветарницата. По-късно през същия ден се срещнахме в едно кафене в Юстад. Намира се на градския площад. Не помня как се казва.
— Защо се свързахте с него?
— Предпочитам да не отговарям на този въпрос.
Беше категорична. Валандер се изненада, защото до този момент отговаряше прямо.
— Въпреки това смятам, че трябва да отговорите — напомни й той.
— Мога да ви уверя, че няма нищо общо със смъртта му. Аз самата също съм ужасена и шокирана от случилото се, както и всички останали.
— Полицията решава дали нещо има отношение към случая, или не — рече Валандер. — За съжаление трябва да отговорите на въпроса. Можете да го направите сега. Тогава всичко, което не касае пряко разследването, ще си остане между нас. Ако бъдем принудени да ви извикаме на по-формален разпит, ще ни е по-трудно да предотвратим изтичането на подробности към медиите.
Тя дълго седя, без да продума. Чакаха. Валандер извади снимката, която бяха проявили на „Харпегатан“. Свенсон я погледна с безизразно лице.
— Това мъжът ви ли е? — попита Валандер.
Изгледа го втренчено. После се засмя.
— Не — отвърна, — не ми е мъж. Но ми отне любимата.
Валандер не проумяваше връзката. Обаче Ан-Брит веднага схвана.
— Как се казва тя?
— Аника.
— И този мъж е застанал помежду ви?
Тя отново беше много овладяна.
— Започнах да я подозирам. Накрая не знаех какво да направя. Тогава ми хрумна да се обърна към частен детектив. Трябваше да узная дали се кани да ме напусне. Да се промени. Да отиде при мъж. Накрая осъзнах, че точно това е направила. Йоста Рюнфелд дойде тук и ми разказа всичко. На следващия ден писах на Аника, че не желая повече да я виждам.
— Кога се случи това? — попита Валандер. — Кога ви посети?
— На двайсети или двайсет и първи септември.
— И след това нямахте повече контакти?
— Не. Преведох му парите по пощата.
— Какво впечатление ви направи?
— Беше любезен. Много обичаше орхидеите. Мисля, че се разбирахме добре, защото и той изглеждаше сдържан като мен.
Валандер се замисли.
— Имам само още един въпрос — додаде. — Имате ли някакви предположения защо е бил убит? Нещо, което е казал или направил? Нещо, което сте забелязали?