— От къде знаете всичко това? — попита Валандер.
— В едно малко селце човек научава всичко независимо дали иска, или не — отвърна Меландер. — Какво да се прави?
— Какво се случи после?
— Тя изчезна.
— Изчезна ли?
— Как го казваха? Потъна вдън земя. Изпари се.
Валандер не беше сигурен дали е разбрал правилно.
— Замина ли си?
— Пътуваше доста, но винаги се връщаше. Когато изчезна, беше тук. Разходила се през селото в един октомврийски следобед. Тя често вървеше пеша. Разхождаше се. След този ден вече никой не я видя отново. Много се изписа навремето. Не си беше стягала багажа. Хората започнаха да се чудят защо не идва в пансиона. Отидоха в дома й. Нямаше я. Започнаха да я търсят, но от нея нямаше и следа. Има около двайсет и пет години, откакто се случи. Така и не откриха нищо. Тръгнаха какви ли не слухове. Че я били видели в Южна Америка или в Алингсос. Или че видели призракът й да броди из гората при село Ретансбюн.
— Как се казваше тя? — попита Валандер.
— Криста. Хаберман по фамилия.
Валандер осъзна, че помни случая. Какви ли не предположения се изказаха тогава. „Хубавата полякиня“, смътно си спомняше вестникарско заглавие.
Валандер се замисли.
— Та значи тя си е пишела с други любители на птиците — каза той. — И понякога ги е посещавала?
— Да.
— Запазена ли тази кореспонденция?
— Обявиха я официално за мъртва преди доста години. Някакъв роднина от Полша ненадейно изникна и всичките й вещи изчезнаха. А къщата после бе съборена, за да направят място за нови сгради.
Валандер кимна. Щеше да е цяло чудо, ако картичките и писмата са се запазили.
— Спомням си случая много смътно — обясни той. — Май хората подозираха какво ли не. Че се е самоубила или че е станала жертва на престъпление?
— Имаше много слухове, естествено. И мисля, че полицаите, които разследваха случая, си свършиха добре работата. Бяха тукашни хора, които можеха да различат празните приказки от смислените думи. Имаше слухове за мистериозни автомобили. Че била приемала тайни посетители нощем. Никой не знаеше с какво се е занимавала, когато е пътувала. Това така и не стана ясно. Тя изчезна. И така си остана. Ако е жива, значи е с двайсет и пет години по-стара. Всички остаряват. Дори и изчезналите.
Ето че отново се случва, помисли си Валандер. Нещо от миналото се завръща. Идвам тук, за да разбера защо Холгер Ериксон е завещал пари на църквата в Свенставик. Не получавам отговор на този въпрос. Затова пък научавам, че и тук е имало любител на птиците: жена, която е изчезнала преди повече от двайсет и пет години. Може би все пак ще получа отговор на моя въпрос. И така да е, все още нищо не разбирам.
— Следствените материали вероятно се пазят в Йостерсунд — рече Меландер. — Сигурно тежат доста килца.
Излязоха от църквата. Валандер се загледа в една птица, кацнала на стената на гробището.
— Чували ли сте да се говори за птица, която се нарича среден петнист кълвач? — попита той.
— Това е някакъв вид кълвач — обясни Меландер. — От името се разбира. Но не е ли изчезнал вид? Поне в Швеция?
— Застрашен вид е. На път е да изчезне — уточни Валандер. — В нашата страна не е забелязвана от петнайсет години.
— Може би съм я виждал едно време — колебливо каза Меландер. — Кълвачите вече се срещат рядко в днешни дни. Заедно със сечищата старите дървета изчезнаха. Кълвачите кацаха най-вече там. И по телефонните стълбове, разбира се.
Бяха стигнали до търговския център и спряха при колата на Валандер. Часът бе два и половина.
— Ще продължавате ли? — попита Меландер. — Или ще се прибирате в Сконе?
— Отивам в Йевле — отвърна Валандер. — Колко време отнема? Три-четири часа?
— По-скоро пет. Няма сняг, няма и заледявания. Пътищата са хубави. Обаче пак отнема толкова време. Дотам са почти четиристотин километра.
— Благодаря ви за помощта — каза Валандер. — И за вкусния обяд.
— Но не получихте отговорите, за които бяхте дошли.
— Може и да съм — отговори Валандер. — Времето ще покаже.
— Имаше един стар полицай, дето се занимаваше с изчезването на Криста Хаберман. Когато се случи, той беше на средна възраст. Продължи, докато се пенсионира. Казват, че това било последното, за което говорел на смъртния си одър. Какво й се е случило. Не му излизало от ума.